Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разлютвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разлютвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лют·вам раз·лют·ва·ме
2 лице раз·лют·ваш раз·лют·ва·те
3 лице раз·лют·ва раз·лют·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лют·вах раз·лют·вах·ме
2 лице раз·лют·ва раз·лют·вах·те
3 лице раз·лют·ва раз·лют·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лют·вах раз·лют·вах·ме
2 лице раз·лют·ва·ше раз·лют·вах·те
3 лице раз·лют·ва·ше раз·лют·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице разлютвал е разлютвала е разлютвало е разлютвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютвал бях разлютвала бях разлютвало бяхме разлютвали
2 лице беше разлютвал беше разлютвала беше разлютвало бяхте разлютвали
3 лице беше разлютвал беше разлютвала беше разлютвало бяха разлютвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разлютвам ще разлютваме
2 лице ще разлютваш ще разлютвате
3 лице ще разлютва ще разлютват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютвал ще съм разлютвала ще съм разлютвало ще сме разлютвали
2 лице ще си разлютвал ще си разлютвала ще си разлютвало ще сте разлютвали
3 лице ще е разлютвал ще е разлютвала ще е разлютвало ще са разлютвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разлютвам щяхме да разлютваме
2 лице щеше да разлютваш щяхте да разлютвате
3 лице щеше да разлютва щяха да разлютват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютвал щях да съм разлютвала щях да съм разлютвало щяхме да сме разлютвали
2 лице щеше да си разлютвал щеше да си разлютвала щеше да си разлютвало щяхте да сте разлютвали
3 лице щеше да е разлютвал щеше да е разлютвала щеше да е разлютвало щяха да са разлютвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице разлютвал (е) разлютвала (е) разлютвало (е) разлютвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютвал съм разлютвала съм разлютвало съм разлютвали сме
2 лице разлютвал си разлютвала си разлютвало си разлютвали сте
3 лице разлютвал (е) разлютвала (е) разлютвало (е) разлютвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютвал била съм разлютвала било съм разлютвало били сме разлютвали
2 лице бил си разлютвал била си разлютвала било си разлютвало били сте разлютвали
3 лице бил (е) разлютвал била (е) разлютвала било (е) разлютвало били (са) разлютвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютвам щяла съм да разлютвам щяло съм да разлютвам щели сме да разлютваме
2 лице щял си да разлютваш щяла си да разлютваш щяло си да разлютваш щели сте да разлютвате
3 лице щял (е) да разлютва щяла (е) да разлютва щяло (е) да разлютва щели (са) да разлютват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютвал щяла съм да съм разлютвала щяло съм да съм разлютвало щели сме да сме разлютвали
2 лице щял си да си разлютвал щяла си да си разлютвала щяло си да си разлютвало щели сте да сте разлютвали
3 лице щял (е) да е разлютвал щяла (е) да е разлютвала щяло (е) да е разлютвало щели (са) да са разлютвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютвал бих разлютвала бих разлютвало бихме разлютвали
2 лице би разлютвал би разлютвала би разлютвало бихте разлютвали
3 лице би разлютвал би разлютвала би разлютвало биха разлютвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·лют·вай раз·лют·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лют·ван
непълен член раз·лют·ва·ния
пълен член раз·лют·ва·ни·ят
женски род раз·лют·ва·на
членувано раз·лют·ва·на·та
среден род раз·лют·ва·но
членувано раз·лют·ва·но·то
множествено число раз·лют·ва·ни
членувано раз·лют·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лют·вал
непълен член раз·лют·ва·лия
пълен член раз·лют·ва·ли·ят
женски род раз·лют·ва·ла
членувано раз·лют·ва·ла·та
среден род раз·лют·ва·ло
членувано раз·лют·ва·ло·то
множествено число раз·лют·ва·ли
членувано раз·лют·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лют·вал
непълен член раз·лют·ва·лия
пълен член раз·лют·ва·ли·ят
женски род раз·лют·ва·ла
членувано раз·лют·ва·ла·та
среден род раз·лют·ва·ло
членувано раз·лют·ва·ло·то
множествено число раз·лют·ва·ли
членувано раз·лют·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лют·ващ
непълен член раз·лют·ва·щия
пълен член раз·лют·ва·щи·ят
женски род раз·лют·ва·ща
членувано раз·лют·ва·ща·та
среден род раз·лют·ва·що
членувано раз·лют·ва·що·то
множествено число раз·лют·ва·щи
членувано раз·лют·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·лют·вай·ки