Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разлюбя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разлюбя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·бя раз·лю·бим
2 лице раз·лю·биш раз·лю·би·те
3 лице раз·лю·би раз·лю·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·бих раз·лю·бих·ме
2 лице раз·лю·би раз·лю·бих·те
3 лице раз·лю·би раз·лю·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лю·бех раз·лю·бех·ме
2 лице раз·лю·бе·ше раз·лю·бех·те
3 лице раз·лю·бе·ше раз·лю·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбил съм разлюбила съм разлюбило съм разлюбили сме
2 лице разлюбил си разлюбила си разлюбило си разлюбили сте
3 лице разлюбил е разлюбила е разлюбило е разлюбили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлюбил бях разлюбила бях разлюбило бяхме разлюбили
2 лице беше разлюбил беше разлюбила беше разлюбило бяхте разлюбили
3 лице беше разлюбил беше разлюбила беше разлюбило бяха разлюбили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разлюбя ще разлюбим
2 лице ще разлюбиш ще разлюбите
3 лице ще разлюби ще разлюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлюбил ще съм разлюбила ще съм разлюбило ще сме разлюбили
2 лице ще си разлюбил ще си разлюбила ще си разлюбило ще сте разлюбили
3 лице ще е разлюбил ще е разлюбила ще е разлюбило ще са разлюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разлюбя щяхме да разлюбим
2 лице щеше да разлюбиш щяхте да разлюбите
3 лице щеше да разлюби щяха да разлюбят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлюбил щях да съм разлюбила щях да съм разлюбило щяхме да сме разлюбили
2 лице щеше да си разлюбил щеше да си разлюбила щеше да си разлюбило щяхте да сте разлюбили
3 лице щеше да е разлюбил щеше да е разлюбила щеше да е разлюбило щяха да са разлюбили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбел съм разлюбела съм разлюбело съм разлюбели сме
2 лице разлюбел си разлюбела си разлюбело си разлюбели сте
3 лице разлюбел (е) разлюбела (е) разлюбело (е) разлюбели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлюбил съм разлюбила съм разлюбило съм разлюбили сме
2 лице разлюбил си разлюбила си разлюбило си разлюбили сте
3 лице разлюбил (е) разлюбила (е) разлюбило (е) разлюбили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлюбил била съм разлюбила било съм разлюбило били сме разлюбили
2 лице бил си разлюбил била си разлюбила било си разлюбило били сте разлюбили
3 лице бил (е) разлюбил била (е) разлюбила било (е) разлюбило били (са) разлюбили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлюбя щяла съм да разлюбя щяло съм да разлюбя щели сме да разлюбим
2 лице щял си да разлюбиш щяла си да разлюбиш щяло си да разлюбиш щели сте да разлюбите
3 лице щял (е) да разлюби щяла (е) да разлюби щяло (е) да разлюби щели (са) да разлюбят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлюбил щяла съм да съм разлюбила щяло съм да съм разлюбило щели сме да сме разлюбили
2 лице щял си да си разлюбил щяла си да си разлюбила щяло си да си разлюбило щели сте да сте разлюбили
3 лице щял (е) да е разлюбил щяла (е) да е разлюбила щяло (е) да е разлюбило щели (са) да са разлюбили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлюбил бих разлюбила бих разлюбило бихме разлюбили
2 лице би разлюбил би разлюбила би разлюбило бихте разлюбили
3 лице би разлюбил би разлюбила би разлюбило биха разлюбили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·лю·би раз·лю·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·бен
непълен член раз·лю·бе·ния
пълен член раз·лю·бе·ни·ят
женски род раз·лю·бе·на
членувано раз·лю·бе·на·та
среден род раз·лю·бе·но
членувано раз·лю·бе·но·то
множествено число раз·лю·бе·ни
членувано раз·лю·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·бил
непълен член раз·лю·би·лия
пълен член раз·лю·би·ли·ят
женски род раз·лю·би·ла
членувано раз·лю·би·ла·та
среден род раз·лю·би·ло
членувано раз·лю·би·ло·то
множествено число раз·лю·би·ли
членувано раз·лю·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·бел
непълен член раз·лю·бе·лия
пълен член раз·лю·бе·ли·ят
женски род раз·лю·бе·ла
членувано раз·лю·бе·ла·та
среден род раз·лю·бе·ло
членувано раз·лю·бе·ло·то
множествено число раз·лю·бе·ли
членувано раз·лю·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лю·бещ
непълен член раз·лю·бе·щия
пълен член раз·лю·бе·щи·ят
женски род раз·лю·бе·ща
членувано раз·лю·бе·ща·та
среден род раз·лю·бе·що
членувано раз·лю·бе·що·то
множествено число раз·лю·бе·щи
членувано раз·лю·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·лю·бей·ки