Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разлъча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разлъча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лъ·ча раз·лъ·чим
2 лице раз·лъ·чиш раз·лъ·чи·те
3 лице раз·лъ·чи раз·лъ·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лъ·чих раз·лъ·чих·ме
2 лице раз·лъ·чи раз·лъ·чих·те
3 лице раз·лъ·чи раз·лъ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·лъ·чех раз·лъ·чех·ме
2 лице раз·лъ·че·ше раз·лъ·чех·те
3 лице раз·лъ·че·ше раз·лъ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлъчил съм разлъчила съм разлъчило съм разлъчили сме
2 лице разлъчил си разлъчила си разлъчило си разлъчили сте
3 лице разлъчил е разлъчила е разлъчило е разлъчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлъчил бях разлъчила бях разлъчило бяхме разлъчили
2 лице беше разлъчил беше разлъчила беше разлъчило бяхте разлъчили
3 лице беше разлъчил беше разлъчила беше разлъчило бяха разлъчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разлъча ще разлъчим
2 лице ще разлъчиш ще разлъчите
3 лице ще разлъчи ще разлъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлъчил ще съм разлъчила ще съм разлъчило ще сме разлъчили
2 лице ще си разлъчил ще си разлъчила ще си разлъчило ще сте разлъчили
3 лице ще е разлъчил ще е разлъчила ще е разлъчило ще са разлъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разлъча щяхме да разлъчим
2 лице щеше да разлъчиш щяхте да разлъчите
3 лице щеше да разлъчи щяха да разлъчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлъчил щях да съм разлъчила щях да съм разлъчило щяхме да сме разлъчили
2 лице щеше да си разлъчил щеше да си разлъчила щеше да си разлъчило щяхте да сте разлъчили
3 лице щеше да е разлъчил щеше да е разлъчила щеше да е разлъчило щяха да са разлъчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлъчел съм разлъчела съм разлъчело съм разлъчели сме
2 лице разлъчел си разлъчела си разлъчело си разлъчели сте
3 лице разлъчел (е) разлъчела (е) разлъчело (е) разлъчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлъчил съм разлъчила съм разлъчило съм разлъчили сме
2 лице разлъчил си разлъчила си разлъчило си разлъчили сте
3 лице разлъчил (е) разлъчила (е) разлъчило (е) разлъчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлъчил била съм разлъчила било съм разлъчило били сме разлъчили
2 лице бил си разлъчил била си разлъчила било си разлъчило били сте разлъчили
3 лице бил (е) разлъчил била (е) разлъчила било (е) разлъчило били (са) разлъчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлъча щяла съм да разлъча щяло съм да разлъча щели сме да разлъчим
2 лице щял си да разлъчиш щяла си да разлъчиш щяло си да разлъчиш щели сте да разлъчите
3 лице щял (е) да разлъчи щяла (е) да разлъчи щяло (е) да разлъчи щели (са) да разлъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлъчил щяла съм да съм разлъчила щяло съм да съм разлъчило щели сме да сме разлъчили
2 лице щял си да си разлъчил щяла си да си разлъчила щяло си да си разлъчило щели сте да сте разлъчили
3 лице щял (е) да е разлъчил щяла (е) да е разлъчила щяло (е) да е разлъчило щели (са) да са разлъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлъчил бих разлъчила бих разлъчило бихме разлъчили
2 лице би разлъчил би разлъчила би разлъчило бихте разлъчили
3 лице би разлъчил би разлъчила би разлъчило биха разлъчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·лъ·чи раз·лъ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лъ·чен
непълен член раз·лъ·че·ния
пълен член раз·лъ·че·ни·ят
женски род раз·лъ·че·на
членувано раз·лъ·че·на·та
среден род раз·лъ·че·но
членувано раз·лъ·че·но·то
множествено число раз·лъ·че·ни
членувано раз·лъ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лъ·чил
непълен член раз·лъ·чи·лия
пълен член раз·лъ·чи·ли·ят
женски род раз·лъ·чи·ла
членувано раз·лъ·чи·ла·та
среден род раз·лъ·чи·ло
членувано раз·лъ·чи·ло·то
множествено число раз·лъ·чи·ли
членувано раз·лъ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лъ·чел
непълен член раз·лъ·че·лия
пълен член раз·лъ·че·ли·ят
женски род раз·лъ·че·ла
членувано раз·лъ·че·ла·та
среден род раз·лъ·че·ло
членувано раз·лъ·че·ло·то
множествено число раз·лъ·че·ли
членувано раз·лъ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·лъ·чещ
непълен член раз·лъ·че·щия
пълен член раз·лъ·че·щи·ят
женски род раз·лъ·че·ща
членувано раз·лъ·че·ща·та
среден род раз·лъ·че·що
членувано раз·лъ·че·що·то
множествено число раз·лъ·че·щи
членувано раз·лъ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·лъ·чей·ки