Шаблон:Словоформи/разкънтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разкънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·кън·тя·вам раз·кън·тя·ва·ме
2 лице раз·кън·тя·ваш раз·кън·тя·ва·те
3 лице раз·кън·тя·ва раз·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·кън·тя·вах раз·кън·тя·вах·ме
2 лице раз·кън·тя·ва раз·кън·тя·вах·те
3 лице раз·кън·тя·ва раз·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·кън·тя·вах раз·кън·тя·вах·ме
2 лице раз·кън·тя·ва·ше раз·кън·тя·вах·те
3 лице раз·кън·тя·ва·ше раз·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице разкънтявал е разкънтявала е разкънтявало е разкънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкънтявал бях разкънтявала бях разкънтявало бяхме разкънтявали
2 лице беше разкънтявал беше разкънтявала беше разкънтявало бяхте разкънтявали
3 лице беше разкънтявал беше разкънтявала беше разкънтявало бяха разкънтявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще разкънтявам ще разкънтяваме
2 лице ще разкънтяваш ще разкънтявате
3 лице ще разкънтява ще разкънтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкънтявал ще съм разкънтявала ще съм разкънтявало ще сме разкънтявали
2 лице ще си разкънтявал ще си разкънтявала ще си разкънтявало ще сте разкънтявали
3 лице ще е разкънтявал ще е разкънтявала ще е разкънтявало ще са разкънтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да разкънтявам щяхме да разкънтяваме
2 лице щеше да разкънтяваш щяхте да разкънтявате
3 лице щеше да разкънтява щяха да разкънтяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкънтявал щях да съм разкънтявала щях да съм разкънтявало щяхме да сме разкънтявали
2 лице щеше да си разкънтявал щеше да си разкънтявала щеше да си разкънтявало щяхте да сте разкънтявали
3 лице щеше да е разкънтявал щеше да е разкънтявала щеше да е разкънтявало щяха да са разкънтявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице разкънтявал (е) разкънтявала (е) разкънтявало (е) разкънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкънтявал съм разкънтявала съм разкънтявало съм разкънтявали сме
2 лице разкънтявал си разкънтявала си разкънтявало си разкънтявали сте
3 лице разкънтявал (е) разкънтявала (е) разкънтявало (е) разкънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкънтявал била съм разкънтявала било съм разкънтявало били сме разкънтявали
2 лице бил си разкънтявал била си разкънтявала било си разкънтявало били сте разкънтявали
3 лице бил (е) разкънтявал била (е) разкънтявала било (е) разкънтявало били (са) разкънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкънтявам щяла съм да разкънтявам щяло съм да разкънтявам щели сме да разкънтяваме
2 лице щял си да разкънтяваш щяла си да разкънтяваш щяло си да разкънтяваш щели сте да разкънтявате
3 лице щял (е) да разкънтява щяла (е) да разкънтява щяло (е) да разкънтява щели (са) да разкънтяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкънтявал щяла съм да съм разкънтявала щяло съм да съм разкънтявало щели сме да сме разкънтявали
2 лице щял си да си разкънтявал щяла си да си разкънтявала щяло си да си разкънтявало щели сте да сте разкънтявали
3 лице щял (е) да е разкънтявал щяла (е) да е разкънтявала щяло (е) да е разкънтявало щели (са) да са разкънтявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкънтявал бих разкънтявала бих разкънтявало бихме разкънтявали
2 лице би разкънтявал би разкънтявала би разкънтявало бихте разкънтявали
3 лице би разкънтявал би разкънтявала би разкънтявало биха разкънтявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
раз·кън·тя·вай раз·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·кън·тя·ван
непълен член раз·кън·тя·ва·ния
пълен член раз·кън·тя·ва·ни·ят
женски род раз·кън·тя·ва·на
членувано раз·кън·тя·ва·на·та
среден род раз·кън·тя·ва·но
членувано раз·кън·тя·ва·но·то
множествено число раз·кън·тя·ва·ни
членувано раз·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·кън·тя·вал
непълен член раз·кън·тя·ва·лия
пълен член раз·кън·тя·ва·ли·ят
женски род раз·кън·тя·ва·ла
членувано раз·кън·тя·ва·ла·та
среден род раз·кън·тя·ва·ло
членувано раз·кън·тя·ва·ло·то
множествено число раз·кън·тя·ва·ли
членувано раз·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·кън·тя·вал
непълен член раз·кън·тя·ва·лия
пълен член раз·кън·тя·ва·ли·ят
женски род раз·кън·тя·ва·ла
членувано раз·кън·тя·ва·ла·та
среден род раз·кън·тя·ва·ло
членувано раз·кън·тя·ва·ло·то
множествено число раз·кън·тя·ва·ли
членувано раз·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·кън·тя·ващ
непълен член раз·кън·тя·ва·щия
пълен член раз·кън·тя·ва·щи·ят
женски род раз·кън·тя·ва·ща
членувано раз·кън·тя·ва·ща·та
среден род раз·кън·тя·ва·що
членувано раз·кън·тя·ва·що·то
множествено число раз·кън·тя·ва·щи
членувано раз·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

раз·кън·тя·вай·ки