Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разкулача

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разкулача. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·ча раз·ку·ла·чим
2 лице раз·ку·ла·чиш раз·ку·ла·чи·те
3 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·чих раз·ку·ла·чих·ме
2 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чих·те
3 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·чех раз·ку·ла·чех·ме
2 лице раз·ку·ла·че·ше раз·ку·ла·чех·те
3 лице раз·ку·ла·че·ше раз·ку·ла·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачил съм разкулачила съм разкулачило съм разкулачили сме
2 лице разкулачил си разкулачила си разкулачило си разкулачили сте
3 лице разкулачил е разкулачила е разкулачило е разкулачили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкулачил бях разкулачила бях разкулачило бяхме разкулачили
2 лице беше разкулачил беше разкулачила беше разкулачило бяхте разкулачили
3 лице беше разкулачил беше разкулачила беше разкулачило бяха разкулачили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разкулача ще разкулачим
2 лице ще разкулачиш ще разкулачите
3 лице ще разкулачи ще разкулачат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкулачил ще съм разкулачила ще съм разкулачило ще сме разкулачили
2 лице ще си разкулачил ще си разкулачила ще си разкулачило ще сте разкулачили
3 лице ще е разкулачил ще е разкулачила ще е разкулачило ще са разкулачили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разкулача щяхме да разкулачим
2 лице щеше да разкулачиш щяхте да разкулачите
3 лице щеше да разкулачи щяха да разкулачат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкулачил щях да съм разкулачила щях да съм разкулачило щяхме да сме разкулачили
2 лице щеше да си разкулачил щеше да си разкулачила щеше да си разкулачило щяхте да сте разкулачили
3 лице щеше да е разкулачил щеше да е разкулачила щеше да е разкулачило щяха да са разкулачили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачел съм разкулачела съм разкулачело съм разкулачели сме
2 лице разкулачел си разкулачела си разкулачело си разкулачели сте
3 лице разкулачел (е) разкулачела (е) разкулачело (е) разкулачели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачил съм разкулачила съм разкулачило съм разкулачили сме
2 лице разкулачил си разкулачила си разкулачило си разкулачили сте
3 лице разкулачил (е) разкулачила (е) разкулачило (е) разкулачили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкулачил била съм разкулачила било съм разкулачило били сме разкулачили
2 лице бил си разкулачил била си разкулачила било си разкулачило били сте разкулачили
3 лице бил (е) разкулачил била (е) разкулачила било (е) разкулачило били (са) разкулачили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкулача щяла съм да разкулача щяло съм да разкулача щели сме да разкулачим
2 лице щял си да разкулачиш щяла си да разкулачиш щяло си да разкулачиш щели сте да разкулачите
3 лице щял (е) да разкулачи щяла (е) да разкулачи щяло (е) да разкулачи щели (са) да разкулачат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкулачил щяла съм да съм разкулачила щяло съм да съм разкулачило щели сме да сме разкулачили
2 лице щял си да си разкулачил щяла си да си разкулачила щяло си да си разкулачило щели сте да сте разкулачили
3 лице щял (е) да е разкулачил щяла (е) да е разкулачила щяло (е) да е разкулачило щели (са) да са разкулачили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкулачил бих разкулачила бих разкулачило бихме разкулачили
2 лице би разкулачил би разкулачила би разкулачило бихте разкулачили
3 лице би разкулачил би разкулачила би разкулачило биха разкулачили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·ку·ла·чен
непълен член раз·ку·ла·че·ния
пълен член раз·ку·ла·че·ни·ят
женски род раз·ку·ла·че·на
членувано раз·ку·ла·че·на·та
среден род раз·ку·ла·че·но
членувано раз·ку·ла·че·но·то
множествено число раз·ку·ла·че·ни
членувано раз·ку·ла·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·ку·ла·чил
непълен член раз·ку·ла·чи·лия
пълен член раз·ку·ла·чи·ли·ят
женски род раз·ку·ла·чи·ла
членувано раз·ку·ла·чи·ла·та
среден род раз·ку·ла·чи·ло
членувано раз·ку·ла·чи·ло·то
множествено число раз·ку·ла·чи·ли
членувано раз·ку·ла·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·ку·ла·чел
непълен член раз·ку·ла·че·лия
пълен член раз·ку·ла·че·ли·ят
женски род раз·ку·ла·че·ла
членувано раз·ку·ла·че·ла·та
среден род раз·ку·ла·че·ло
членувано раз·ку·ла·че·ло·то
множествено число раз·ку·ла·че·ли
членувано раз·ку·ла·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·ку·ла·чещ
непълен член раз·ку·ла·че·щия
пълен член раз·ку·ла·че·щи·ят
женски род раз·ку·ла·че·ща
членувано раз·ку·ла·че·ща·та
среден род раз·ку·ла·че·що
членувано раз·ку·ла·че·що·то
множествено число раз·ку·ла·че·щи
членувано раз·ку·ла·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·ку·ла·чей·ки