Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разгневя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разгневя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·г·не·вя раз·г·не·вим
2 лице раз·г·не·виш раз·г·не·ви·те
3 лице раз·г·не·ви раз·г·не·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·г·не·вих раз·г·не·вих·ме
2 лице раз·г·не·ви раз·г·не·вих·те
3 лице раз·г·не·ви раз·г·не·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·г·не·вях раз·г·не·вях·ме
2 лице раз·г·не·ве·ше раз·г·не·вях·те
3 лице раз·г·не·ве·ше раз·г·не·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневил съм разгневила съм разгневило съм разгневили сме
2 лице разгневил си разгневила си разгневило си разгневили сте
3 лице разгневил е разгневила е разгневило е разгневили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разгневил бях разгневила бях разгневило бяхме разгневили
2 лице беше разгневил беше разгневила беше разгневило бяхте разгневили
3 лице беше разгневил беше разгневила беше разгневило бяха разгневили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разгневя ще разгневим
2 лице ще разгневиш ще разгневите
3 лице ще разгневи ще разгневят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разгневил ще съм разгневила ще съм разгневило ще сме разгневили
2 лице ще си разгневил ще си разгневила ще си разгневило ще сте разгневили
3 лице ще е разгневил ще е разгневила ще е разгневило ще са разгневили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разгневя щяхме да разгневим
2 лице щеше да разгневиш щяхте да разгневите
3 лице щеше да разгневи щяха да разгневят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разгневил щях да съм разгневила щях да съм разгневило щяхме да сме разгневили
2 лице щеше да си разгневил щеше да си разгневила щеше да си разгневило щяхте да сте разгневили
3 лице щеше да е разгневил щеше да е разгневила щеше да е разгневило щяха да са разгневили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневял съм разгневяла съм разгневяло съм разгневели сме
2 лице разгневял си разгневяла си разгневяло си разгневели сте
3 лице разгневял (е) разгневяла (е) разгневяло (е) разгневели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневил съм разгневила съм разгневило съм разгневили сме
2 лице разгневил си разгневила си разгневило си разгневили сте
3 лице разгневил (е) разгневила (е) разгневило (е) разгневили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разгневил била съм разгневила било съм разгневило били сме разгневили
2 лице бил си разгневил била си разгневила било си разгневило били сте разгневили
3 лице бил (е) разгневил била (е) разгневила било (е) разгневило били (са) разгневили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разгневя щяла съм да разгневя щяло съм да разгневя щели сме да разгневим
2 лице щял си да разгневиш щяла си да разгневиш щяло си да разгневиш щели сте да разгневите
3 лице щял (е) да разгневи щяла (е) да разгневи щяло (е) да разгневи щели (са) да разгневят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разгневил щяла съм да съм разгневила щяло съм да съм разгневило щели сме да сме разгневили
2 лице щял си да си разгневил щяла си да си разгневила щяло си да си разгневило щели сте да сте разгневили
3 лице щял (е) да е разгневил щяла (е) да е разгневила щяло (е) да е разгневило щели (са) да са разгневили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разгневил бих разгневила бих разгневило бихме разгневили
2 лице би разгневил би разгневила би разгневило бихте разгневили
3 лице би разгневил би разгневила би разгневило биха разгневили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·г·не·ви раз·г·не·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·г·не·вен
непълен член раз·г·не·ве·ния
пълен член раз·г·не·ве·ни·ят
женски род раз·г·не·ве·на
членувано раз·г·не·ве·на·та
среден род раз·г·не·ве·но
членувано раз·г·не·ве·но·то
множествено число раз·г·не·ве·ни
членувано раз·г·не·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·г·не·вил
непълен член раз·г·не·ви·лия
пълен член раз·г·не·ви·ли·ят
женски род раз·г·не·ви·ла
членувано раз·г·не·ви·ла·та
среден род раз·г·не·ви·ло
членувано раз·г·не·ви·ло·то
множествено число раз·г·не·ви·ли
членувано раз·г·не·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·г·не·вял
непълен член раз·г·не·вя·лия
пълен член раз·г·не·вя·ли·ят
женски род раз·г·не·вя·ла
членувано раз·г·не·вя·ла·та
среден род раз·г·не·вя·ло
членувано раз·г·не·вя·ло·то
множествено число раз·г·не·ве·ли
членувано раз·г·не·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·г·не·вящ
непълен член раз·г·не·вя·щия
пълен член раз·г·не·вя·щи·ят
женски род раз·г·не·вя·ща
членувано раз·г·не·вя·ща·та
среден род раз·г·не·вя·що
членувано раз·г·не·вя·що·то
множествено число раз·г·не·вя·щи
членувано раз·г·не·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·г·не·вей·ки