Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разбуням

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разбуням. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·ням раз·бу·ня·ме
2 лице раз·бу·няш раз·бу·ня·те
3 лице раз·бу·ня раз·бу·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·нях раз·бу·нях·ме
2 лице раз·бу·ня раз·бу·нях·те
3 лице раз·бу·ня раз·бу·ня·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·нях раз·бу·нях·ме
2 лице раз·бу·ня·ше раз·бу·нях·те
3 лице раз·бу·ня·ше раз·бу·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунял съм разбуняла съм разбуняло съм разбуняли сме
2 лице разбунял си разбуняла си разбуняло си разбуняли сте
3 лице разбунял е разбуняла е разбуняло е разбуняли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунял бях разбуняла бях разбуняло бяхме разбуняли
2 лице беше разбунял беше разбуняла беше разбуняло бяхте разбуняли
3 лице беше разбунял беше разбуняла беше разбуняло бяха разбуняли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разбуням ще разбуняме
2 лице ще разбуняш ще разбуняте
3 лице ще разбуня ще разбунят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунял ще съм разбуняла ще съм разбуняло ще сме разбуняли
2 лице ще си разбунял ще си разбуняла ще си разбуняло ще сте разбуняли
3 лице ще е разбунял ще е разбуняла ще е разбуняло ще са разбуняли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разбуням щяхме да разбуняме
2 лице щеше да разбуняш щяхте да разбуняте
3 лице щеше да разбуня щяха да разбунят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунял щях да съм разбуняла щях да съм разбуняло щяхме да сме разбуняли
2 лице щеше да си разбунял щеше да си разбуняла щеше да си разбуняло щяхте да сте разбуняли
3 лице щеше да е разбунял щеше да е разбуняла щеше да е разбуняло щяха да са разбуняли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунял съм разбуняла съм разбуняло съм разбуняли сме
2 лице разбунял си разбуняла си разбуняло си разбуняли сте
3 лице разбунял (е) разбуняла (е) разбуняло (е) разбуняли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунял съм разбуняла съм разбуняло съм разбуняли сме
2 лице разбунял си разбуняла си разбуняло си разбуняли сте
3 лице разбунял (е) разбуняла (е) разбуняло (е) разбуняли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунял била съм разбуняла било съм разбуняло били сме разбуняли
2 лице бил си разбунял била си разбуняла било си разбуняло били сте разбуняли
3 лице бил (е) разбунял била (е) разбуняла било (е) разбуняло били (са) разбуняли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбуням щяла съм да разбуням щяло съм да разбуням щели сме да разбуняме
2 лице щял си да разбуняш щяла си да разбуняш щяло си да разбуняш щели сте да разбуняте
3 лице щял (е) да разбуня щяла (е) да разбуня щяло (е) да разбуня щели (са) да разбунят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунял щяла съм да съм разбуняла щяло съм да съм разбуняло щели сме да сме разбуняли
2 лице щял си да си разбунял щяла си да си разбуняла щяло си да си разбуняло щели сте да сте разбуняли
3 лице щял (е) да е разбунял щяла (е) да е разбуняла щяло (е) да е разбуняло щели (са) да са разбуняли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунял бих разбуняла бих разбуняло бихме разбуняли
2 лице би разбунял би разбуняла би разбуняло бихте разбуняли
3 лице би разбунял би разбуняла би разбуняло биха разбуняли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·бу·няй раз·бу·няй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нян
непълен член раз·бу·ня·ния
пълен член раз·бу·ня·ни·ят
женски род раз·бу·ня·на
членувано раз·бу·ня·на·та
среден род раз·бу·ня·но
членувано раз·бу·ня·но·то
множествено число раз·бу·ня·ни
членувано раз·бу·ня·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нял
непълен член раз·бу·ня·лия
пълен член раз·бу·ня·ли·ят
женски род раз·бу·ня·ла
членувано раз·бу·ня·ла·та
среден род раз·бу·ня·ло
членувано раз·бу·ня·ло·то
множествено число раз·бу·ня·ли
членувано раз·бу·ня·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нял
непълен член раз·бу·ня·лия
пълен член раз·бу·ня·ли·ят
женски род раз·бу·ня·ла
членувано раз·бу·ня·ла·та
среден род раз·бу·ня·ло
членувано раз·бу·ня·ло·то
множествено число раз·бу·ня·ли
членувано раз·бу·ня·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нящ
непълен член раз·бу·ня·щия
пълен член раз·бу·ня·щи·ят
женски род раз·бу·ня·ща
членувано раз·бу·ня·ща·та
среден род раз·бу·ня·що
членувано раз·бу·ня·що·то
множествено число раз·бу·ня·щи
членувано раз·бу·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·бу·няй·ки