Шаблон:Словоформи/разбунвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разбунвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вам раз·бун·ва·ме
2 лице раз·бун·ваш раз·бун·ва·те
3 лице раз·бун·ва раз·бун·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вах раз·бун·вах·ме
2 лице раз·бун·ва раз·бун·вах·те
3 лице раз·бун·ва раз·бун·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вах раз·бун·вах·ме
2 лице раз·бун·ва·ше раз·бун·вах·те
3 лице раз·бун·ва·ше раз·бун·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал е разбунвала е разбунвало е разбунвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунвал бях разбунвала бях разбунвало бяхме разбунвали
2 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяхте разбунвали
3 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяха разбунвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще разбунвам ще разбунваме
2 лице ще разбунваш ще разбунвате
3 лице ще разбунва ще разбунват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунвал ще съм разбунвала ще съм разбунвало ще сме разбунвали
2 лице ще си разбунвал ще си разбунвала ще си разбунвало ще сте разбунвали
3 лице ще е разбунвал ще е разбунвала ще е разбунвало ще са разбунвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да разбунвам щяхме да разбунваме
2 лице щеше да разбунваш щяхте да разбунвате
3 лице щеше да разбунва щяха да разбунват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунвал щях да съм разбунвала щях да съм разбунвало щяхме да сме разбунвали
2 лице щеше да си разбунвал щеше да си разбунвала щеше да си разбунвало щяхте да сте разбунвали
3 лице щеше да е разбунвал щеше да е разбунвала щеше да е разбунвало щяха да са разбунвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал (е) разбунвала (е) разбунвало (е) разбунвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал (е) разбунвала (е) разбунвало (е) разбунвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунвал била съм разбунвала било съм разбунвало били сме разбунвали
2 лице бил си разбунвал била си разбунвала било си разбунвало били сте разбунвали
3 лице бил (е) разбунвал била (е) разбунвала било (е) разбунвало били (са) разбунвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбунвам щяла съм да разбунвам щяло съм да разбунвам щели сме да разбунваме
2 лице щял си да разбунваш щяла си да разбунваш щяло си да разбунваш щели сте да разбунвате
3 лице щял (е) да разбунва щяла (е) да разбунва щяло (е) да разбунва щели (са) да разбунват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунвал щяла съм да съм разбунвала щяло съм да съм разбунвало щели сме да сме разбунвали
2 лице щял си да си разбунвал щяла си да си разбунвала щяло си да си разбунвало щели сте да сте разбунвали
3 лице щял (е) да е разбунвал щяла (е) да е разбунвала щяло (е) да е разбунвало щели (са) да са разбунвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунвал бих разбунвала бих разбунвало бихме разбунвали
2 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало бихте разбунвали
3 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало биха разбунвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
раз·бун·вай раз·бун·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ван
непълен член раз·бун·ва·ния
пълен член раз·бун·ва·ни·ят
женски род раз·бун·ва·на
членувано раз·бун·ва·на·та
среден род раз·бун·ва·но
членувано раз·бун·ва·но·то
множествено число раз·бун·ва·ни
членувано раз·бун·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·вал
непълен член раз·бун·ва·лия
пълен член раз·бун·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ва·ла
членувано раз·бун·ва·ла·та
среден род раз·бун·ва·ло
членувано раз·бун·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ва·ли
членувано раз·бун·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·вал
непълен член раз·бун·ва·лия
пълен член раз·бун·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ва·ла
членувано раз·бун·ва·ла·та
среден род раз·бун·ва·ло
членувано раз·бун·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ва·ли
членувано раз·бун·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род раз·бун·ващ
непълен член раз·бун·ва·щия
пълен член раз·бун·ва·щи·ят
женски род раз·бун·ва·ща
членувано раз·бун·ва·ща·та
среден род раз·бун·ва·що
членувано раз·бун·ва·що·то
множествено число раз·бун·ва·щи
членувано раз·бун·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

раз·бун·вай·ки