Шаблон:Словоформи/профучавам

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола профучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·фу·ча·вам про·фу·ча·ва·ме
2 лице про·фу·ча·ваш про·фу·ча·ва·те
3 лице про·фу·ча·ва про·фу·ча·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·фу·ча·вах про·фу·ча·вах·ме
2 лице про·фу·ча·ва про·фу·ча·вах·те
3 лице про·фу·ча·ва про·фу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·фу·ча·вах про·фу·ча·вах·ме
2 лице про·фу·ча·ва·ше про·фу·ча·вах·те
3 лице про·фу·ча·ва·ше про·фу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице профучавал е профучавала е профучавало е профучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях профучавал бях профучавала бях профучавало бяхме профучавали
2 лице беше профучавал беше профучавала беше профучавало бяхте профучавали
3 лице беше профучавал беше профучавала беше профучавало бяха профучавали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще профучавам ще профучаваме
2 лице ще профучаваш ще профучавате
3 лице ще профучава ще профучават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм профучавал ще съм профучавала ще съм профучавало ще сме профучавали
2 лице ще си профучавал ще си профучавала ще си профучавало ще сте профучавали
3 лице ще е профучавал ще е профучавала ще е профучавало ще са профучавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да профучавам щяхме да профучаваме
2 лице щеше да профучаваш щяхте да профучавате
3 лице щеше да профучава щяха да профучават


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм профучавал щях да съм профучавала щях да съм профучавало щяхме да сме профучавали
2 лице щеше да си профучавал щеше да си профучавала щеше да си профучавало щяхте да сте профучавали
3 лице щеше да е профучавал щеше да е профучавала щеше да е профучавало щяха да са профучавали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице профучавал (е) профучавала (е) профучавало (е) профучавали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучавал съм профучавала съм профучавало съм профучавали сме
2 лице профучавал си профучавала си профучавало си профучавали сте
3 лице профучавал (е) профучавала (е) профучавало (е) профучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм профучавал била съм профучавала било съм профучавало били сме профучавали
2 лице бил си профучавал била си профучавала било си профучавало били сте профучавали
3 лице бил (е) профучавал била (е) профучавала било (е) профучавало били (са) профучавали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да профучавам щяла съм да профучавам щяло съм да профучавам щели сме да профучаваме
2 лице щял си да профучаваш щяла си да профучаваш щяло си да профучаваш щели сте да профучавате
3 лице щял (е) да профучава щяла (е) да профучава щяло (е) да профучава щели (са) да профучават


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм профучавал щяла съм да съм профучавала щяло съм да съм профучавало щели сме да сме профучавали
2 лице щял си да си профучавал щяла си да си профучавала щяло си да си профучавало щели сте да сте профучавали
3 лице щял (е) да е профучавал щяла (е) да е профучавала щяло (е) да е профучавало щели (са) да са профучавали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих профучавал бих профучавала бих профучавало бихме профучавали
2 лице би профучавал би профучавала би профучавало бихте профучавали
3 лице би профучавал би профучавала би профучавало биха профучавали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
про·фу·ча·вай про·фу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·фу·ча·ван
непълен член про·фу·ча·ва·ния
пълен член про·фу·ча·ва·ни·ят
женски род про·фу·ча·ва·на
членувано про·фу·ча·ва·на·та
среден род про·фу·ча·ва·но
членувано про·фу·ча·ва·но·то
множествено число про·фу·ча·ва·ни
членувано про·фу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·фу·ча·вал
непълен член про·фу·ча·ва·лия
пълен член про·фу·ча·ва·ли·ят
женски род про·фу·ча·ва·ла
членувано про·фу·ча·ва·ла·та
среден род про·фу·ча·ва·ло
членувано про·фу·ча·ва·ло·то
множествено число про·фу·ча·ва·ли
членувано про·фу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·фу·ча·вал
непълен член про·фу·ча·ва·лия
пълен член про·фу·ча·ва·ли·ят
женски род про·фу·ча·ва·ла
членувано про·фу·ча·ва·ла·та
среден род про·фу·ча·ва·ло
членувано про·фу·ча·ва·ло·то
множествено число про·фу·ча·ва·ли
членувано про·фу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·фу·ча·ващ
непълен член про·фу·ча·ва·щия
пълен член про·фу·ча·ва·щи·ят
женски род про·фу·ча·ва·ща
членувано про·фу·ча·ва·ща·та
среден род про·фу·ча·ва·що
членувано про·фу·ча·ва·що·то
множествено число про·фу·ча·ва·щи
членувано про·фу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

про·фу·ча·вай·ки