Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/профуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола профуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·фу·ча про·фу·чим
2 лице про·фу·чиш про·фу·чи·те
3 лице про·фу·чи про·фу·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·фу·чах про·фу·чах·ме
2 лице про·фу·ча про·фу·чах·те
3 лице про·фу·ча про·фу·ча·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·фу·чех про·фу·чех·ме
2 лице про·фу·че·ше про·фу·чех·те
3 лице про·фу·че·ше про·фу·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучал съм профучала съм профучало съм профучали сме
2 лице профучал си профучала си профучало си профучали сте
3 лице профучал е профучала е профучало е профучали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях профучал бях профучала бях профучало бяхме профучали
2 лице беше профучал беше профучала беше профучало бяхте профучали
3 лице беше профучал беше профучала беше профучало бяха профучали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще профуча ще профучим
2 лице ще профучиш ще профучите
3 лице ще профучи ще профучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм профучал ще съм профучала ще съм профучало ще сме профучали
2 лице ще си профучал ще си профучала ще си профучало ще сте профучали
3 лице ще е профучал ще е профучала ще е профучало ще са профучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да профуча щяхме да профучим
2 лице щеше да профучиш щяхте да профучите
3 лице щеше да профучи щяха да профучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм профучал щях да съм профучала щях да съм профучало щяхме да сме профучали
2 лице щеше да си профучал щеше да си профучала щеше да си профучало щяхте да сте профучали
3 лице щеше да е профучал щеше да е профучала щеше да е профучало щяха да са профучали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучел съм профучела съм профучело съм профучели сме
2 лице профучел си профучела си профучело си профучели сте
3 лице профучел (е) профучела (е) профучело (е) профучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице профучал съм профучала съм профучало съм профучали сме
2 лице профучал си профучала си профучало си профучали сте
3 лице профучал (е) профучала (е) профучало (е) профучали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм профучал била съм профучала било съм профучало били сме профучали
2 лице бил си профучал била си профучала било си профучало били сте профучали
3 лице бил (е) профучал била (е) профучала било (е) профучало били (са) профучали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да профуча щяла съм да профуча щяло съм да профуча щели сме да профучим
2 лице щял си да профучиш щяла си да профучиш щяло си да профучиш щели сте да профучите
3 лице щял (е) да профучи щяла (е) да профучи щяло (е) да профучи щели (са) да профучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм профучал щяла съм да съм профучала щяло съм да съм профучало щели сме да сме профучали
2 лице щял си да си профучал щяла си да си профучала щяло си да си профучало щели сте да сте профучали
3 лице щял (е) да е профучал щяла (е) да е профучала щяло (е) да е профучало щели (са) да са профучали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих профучал бих профучала бих профучало бихме профучали
2 лице би профучал би профучала би профучало бихте профучали
3 лице би профучал би профучала би профучало биха профучали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·фу·чи про·фу·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·фу·чал
непълен член про·фу·ча·лия
пълен член про·фу·ча·ли·ят
женски род про·фу·ча·ла
членувано про·фу·ча·ла·та
среден род про·фу·ча·ло
членувано про·фу·ча·ло·то
множествено число про·фу·ча·ли
членувано про·фу·ча·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·фу·чел
непълен член про·фу·че·лия
пълен член про·фу·че·ли·ят
женски род про·фу·че·ла
членувано про·фу·че·ла·та
среден род про·фу·че·ло
членувано про·фу·че·ло·то
множествено число про·фу·че·ли
членувано про·фу·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·фу·чащ
непълен член про·фу·ча·щия
пълен член про·фу·ча·щи·ят
женски род про·фу·ча·ща
членувано про·фу·ча·ща·та
среден род про·фу·ча·що
членувано про·фу·ча·що·то
множествено число про·фу·ча·щи
членувано про·фу·ча·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

про·фу·чей·ки