Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прокънтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прокънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вам про·кън·тя·ва·ме
2 лице про·кън·тя·ваш про·кън·тя·ва·те
3 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вах про·кън·тя·вах·ме
2 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·вах·те
3 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вах про·кън·тя·вах·ме
2 лице про·кън·тя·ва·ше про·кън·тя·вах·те
3 лице про·кън·тя·ва·ше про·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал е прокънтявала е прокънтявало е прокънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокънтявал бях прокънтявала бях прокънтявало бяхме прокънтявали
2 лице беше прокънтявал беше прокънтявала беше прокънтявало бяхте прокънтявали
3 лице беше прокънтявал беше прокънтявала беше прокънтявало бяха прокънтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прокънтявам ще прокънтяваме
2 лице ще прокънтяваш ще прокънтявате
3 лице ще прокънтява ще прокънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокънтявал ще съм прокънтявала ще съм прокънтявало ще сме прокънтявали
2 лице ще си прокънтявал ще си прокънтявала ще си прокънтявало ще сте прокънтявали
3 лице ще е прокънтявал ще е прокънтявала ще е прокънтявало ще са прокънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прокънтявам щяхме да прокънтяваме
2 лице щеше да прокънтяваш щяхте да прокънтявате
3 лице щеше да прокънтява щяха да прокънтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокънтявал щях да съм прокънтявала щях да съм прокънтявало щяхме да сме прокънтявали
2 лице щеше да си прокънтявал щеше да си прокънтявала щеше да си прокънтявало щяхте да сте прокънтявали
3 лице щеше да е прокънтявал щеше да е прокънтявала щеше да е прокънтявало щяха да са прокънтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал (е) прокънтявала (е) прокънтявало (е) прокънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал (е) прокънтявала (е) прокънтявало (е) прокънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокънтявал била съм прокънтявала било съм прокънтявало били сме прокънтявали
2 лице бил си прокънтявал била си прокънтявала било си прокънтявало били сте прокънтявали
3 лице бил (е) прокънтявал била (е) прокънтявала било (е) прокънтявало били (са) прокънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокънтявам щяла съм да прокънтявам щяло съм да прокънтявам щели сме да прокънтяваме
2 лице щял си да прокънтяваш щяла си да прокънтяваш щяло си да прокънтяваш щели сте да прокънтявате
3 лице щял (е) да прокънтява щяла (е) да прокънтява щяло (е) да прокънтява щели (са) да прокънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокънтявал щяла съм да съм прокънтявала щяло съм да съм прокънтявало щели сме да сме прокънтявали
2 лице щял си да си прокънтявал щяла си да си прокънтявала щяло си да си прокънтявало щели сте да сте прокънтявали
3 лице щял (е) да е прокънтявал щяла (е) да е прокънтявала щяло (е) да е прокънтявало щели (са) да са прокънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокънтявал бих прокънтявала бих прокънтявало бихме прокънтявали
2 лице би прокънтявал би прокънтявала би прокънтявало бихте прокънтявали
3 лице би прокънтявал би прокънтявала би прокънтявало биха прокънтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·кън·тя·вай про·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тя·ван
непълен член про·кън·тя·ва·ния
пълен член про·кън·тя·ва·ни·ят
женски род про·кън·тя·ва·на
членувано про·кън·тя·ва·на·та
среден род про·кън·тя·ва·но
членувано про·кън·тя·ва·но·то
множествено число про·кън·тя·ва·ни
членувано про·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тя·вал
непълен член про·кън·тя·ва·лия
пълен член про·кън·тя·ва·ли·ят
женски род про·кън·тя·ва·ла
членувано про·кън·тя·ва·ла·та
среден род про·кън·тя·ва·ло
членувано про·кън·тя·ва·ло·то
множествено число про·кън·тя·ва·ли
членувано про·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тя·вал
непълен член про·кън·тя·ва·лия
пълен член про·кън·тя·ва·ли·ят
женски род про·кън·тя·ва·ла
членувано про·кън·тя·ва·ла·та
среден род про·кън·тя·ва·ло
членувано про·кън·тя·ва·ло·то
множествено число про·кън·тя·ва·ли
членувано про·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тя·ващ
непълен член про·кън·тя·ва·щия
пълен член про·кън·тя·ва·щи·ят
женски род про·кън·тя·ва·ща
членувано про·кън·тя·ва·ща·та
среден род про·кън·тя·ва·що
членувано про·кън·тя·ва·що·то
множествено число про·кън·тя·ва·щи
членувано про·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

про·кън·тя·вай·ки