Шаблон:Словоформи/прозвъня

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола прозвъня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Съдържание

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·ня проз·въ·ним
2 лице проз·въ·ниш проз·въ·ни·те
3 лице проз·въ·ни проз·въ·нят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·нях проз·въ·нях·ме
2 лице проз·въ·ня проз·въ·нях·те
3 лице проз·въ·ня проз·въ·ня·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице проз·въ·нях проз·въ·нях·ме
2 лице проз·въ·не·ше проз·въ·нях·те
3 лице проз·въ·не·ше проз·въ·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънял съм прозвъняла съм прозвъняло съм прозвънели сме
2 лице прозвънял си прозвъняла си прозвъняло си прозвънели сте
3 лице прозвънял е прозвъняла е прозвъняло е прозвънели са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънял бях прозвъняла бях прозвъняло бяхме прозвънели
2 лице беше прозвънял беше прозвъняла беше прозвъняло бяхте прозвънели
3 лице беше прозвънял беше прозвъняла беше прозвъняло бяха прозвънели


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще прозвъня ще прозвъним
2 лице ще прозвъниш ще прозвъните
3 лице ще прозвъни ще прозвънят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънял ще съм прозвъняла ще съм прозвъняло ще сме прозвънели
2 лице ще си прозвънял ще си прозвъняла ще си прозвъняло ще сте прозвънели
3 лице ще е прозвънял ще е прозвъняла ще е прозвъняло ще са прозвънели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да прозвъня щяхме да прозвъним
2 лице щеше да прозвъниш щяхте да прозвъните
3 лице щеше да прозвъни щяха да прозвънят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънял щях да съм прозвъняла щях да съм прозвъняло щяхме да сме прозвънели
2 лице щеше да си прозвънял щеше да си прозвъняла щеше да си прозвъняло щяхте да сте прозвънели
3 лице щеше да е прозвънял щеше да е прозвъняла щеше да е прозвъняло щяха да са прозвънели


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънял съм прозвъняла съм прозвъняло съм прозвънели сме
2 лице прозвънял си прозвъняла си прозвъняло си прозвънели сте
3 лице прозвънял (е) прозвъняла (е) прозвъняло (е) прозвънели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънял съм прозвъняла съм прозвъняло съм прозвънели сме
2 лице прозвънял си прозвъняла си прозвъняло си прозвънели сте
3 лице прозвънял (е) прозвъняла (е) прозвъняло (е) прозвънели (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънял била съм прозвъняла било съм прозвъняло били сме прозвънели
2 лице бил си прозвънял била си прозвъняла било си прозвъняло били сте прозвънели
3 лице бил (е) прозвънял била (е) прозвъняла било (е) прозвъняло били (са) прозвънели


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвъня щяла съм да прозвъня щяло съм да прозвъня щели сме да прозвъним
2 лице щял си да прозвъниш щяла си да прозвъниш щяло си да прозвъниш щели сте да прозвъните
3 лице щял (е) да прозвъни щяла (е) да прозвъни щяло (е) да прозвъни щели (са) да прозвънят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънял щяла съм да съм прозвъняла щяло съм да съм прозвъняло щели сме да сме прозвънели
2 лице щял си да си прозвънял щяла си да си прозвъняла щяло си да си прозвъняло щели сте да сте прозвънели
3 лице щял (е) да е прозвънял щяла (е) да е прозвъняла щяло (е) да е прозвъняло щели (са) да са прозвънели


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънял бих прозвъняла бих прозвъняло бихме прозвънели
2 лице би прозвънял би прозвъняла би прозвъняло бихте прозвънели
3 лице би прозвънял би прозвъняла би прозвъняло биха прозвънели


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
проз·въ·ни проз·въ·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·нян
непълен член проз·въ·ня·ния
пълен член проз·въ·ня·ни·ят
женски род проз·въ·ня·на
членувано проз·въ·ня·на·та
среден род проз·въ·ня·но
членувано проз·въ·ня·но·то
множествено число проз·въ·не·ни
членувано проз·въ·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·нял
непълен член проз·въ·не·лия
пълен член проз·въ·не·ли·ят
женски род проз·въ·ня·ла
членувано проз·въ·ня·ла·та
среден род проз·въ·ня·ло
членувано проз·въ·ня·ло·то
множествено число проз·въ·не·ли
членувано проз·въ·не·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·нял
непълен член проз·въ·ня·лия
пълен член проз·въ·ня·ли·ят
женски род проз·въ·ня·ла
членувано проз·въ·ня·ла·та
среден род проз·въ·ня·ло
членувано проз·въ·ня·ло·то
множествено число проз·въ·не·ли
членувано проз·въ·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род проз·въ·нящ
непълен член проз·въ·ня·щия
пълен член проз·въ·ня·щи·ят
женски род проз·въ·ня·ща
членувано проз·въ·ня·ща·та
среден род проз·въ·ня·що
членувано проз·въ·ня·що·то
множествено число проз·въ·ня·щи
членувано проз·въ·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

проз·въ·ней·ки