Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прозвънтявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прозвънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вам проз·вън·тя·ва·ме
2 лице проз·вън·тя·ваш проз·вън·тя·ва·те
3 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вах проз·вън·тя·вах·ме
2 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·вах·те
3 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вах проз·вън·тя·вах·ме
2 лице проз·вън·тя·ва·ше проз·вън·тя·вах·те
3 лице проз·вън·тя·ва·ше проз·вън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал е прозвънтявала е прозвънтявало е прозвънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънтявал бях прозвънтявала бях прозвънтявало бяхме прозвънтявали
2 лице беше прозвънтявал беше прозвънтявала беше прозвънтявало бяхте прозвънтявали
3 лице беше прозвънтявал беше прозвънтявала беше прозвънтявало бяха прозвънтявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прозвънтявам ще прозвънтяваме
2 лице ще прозвънтяваш ще прозвънтявате
3 лице ще прозвънтява ще прозвънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънтявал ще съм прозвънтявала ще съм прозвънтявало ще сме прозвънтявали
2 лице ще си прозвънтявал ще си прозвънтявала ще си прозвънтявало ще сте прозвънтявали
3 лице ще е прозвънтявал ще е прозвънтявала ще е прозвънтявало ще са прозвънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънтявам щяхме да прозвънтяваме
2 лице щеше да прозвънтяваш щяхте да прозвънтявате
3 лице щеше да прозвънтява щяха да прозвънтяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънтявал щях да съм прозвънтявала щях да съм прозвънтявало щяхме да сме прозвънтявали
2 лице щеше да си прозвънтявал щеше да си прозвънтявала щеше да си прозвънтявало щяхте да сте прозвънтявали
3 лице щеше да е прозвънтявал щеше да е прозвънтявала щеше да е прозвънтявало щяха да са прозвънтявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал (е) прозвънтявала (е) прозвънтявало (е) прозвънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал (е) прозвънтявала (е) прозвънтявало (е) прозвънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънтявал била съм прозвънтявала било съм прозвънтявало били сме прозвънтявали
2 лице бил си прозвънтявал била си прозвънтявала било си прозвънтявало били сте прозвънтявали
3 лице бил (е) прозвънтявал била (е) прозвънтявала било (е) прозвънтявало били (са) прозвънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънтявам щяла съм да прозвънтявам щяло съм да прозвънтявам щели сме да прозвънтяваме
2 лице щял си да прозвънтяваш щяла си да прозвънтяваш щяло си да прозвънтяваш щели сте да прозвънтявате
3 лице щял (е) да прозвънтява щяла (е) да прозвънтява щяло (е) да прозвънтява щели (са) да прозвънтяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънтявал щяла съм да съм прозвънтявала щяло съм да съм прозвънтявало щели сме да сме прозвънтявали
2 лице щял си да си прозвънтявал щяла си да си прозвънтявала щяло си да си прозвънтявало щели сте да сте прозвънтявали
3 лице щял (е) да е прозвънтявал щяла (е) да е прозвънтявала щяло (е) да е прозвънтявало щели (са) да са прозвънтявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънтявал бих прозвънтявала бих прозвънтявало бихме прозвънтявали
2 лице би прозвънтявал би прозвънтявала би прозвънтявало бихте прозвънтявали
3 лице би прозвънтявал би прозвънтявала би прозвънтявало биха прозвънтявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
проз·вън·тя·вай проз·вън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род проз·вън·тя·ван
непълен член проз·вън·тя·ва·ния
пълен член проз·вън·тя·ва·ни·ят
женски род проз·вън·тя·ва·на
членувано проз·вън·тя·ва·на·та
среден род проз·вън·тя·ва·но
членувано проз·вън·тя·ва·но·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ни
членувано проз·вън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род проз·вън·тя·вал
непълен член проз·вън·тя·ва·лия
пълен член проз·вън·тя·ва·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ла
членувано проз·вън·тя·ва·ла·та
среден род проз·вън·тя·ва·ло
членувано проз·вън·тя·ва·ло·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ли
членувано проз·вън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род проз·вън·тя·вал
непълен член проз·вън·тя·ва·лия
пълен член проз·вън·тя·ва·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ла
членувано проз·вън·тя·ва·ла·та
среден род проз·вън·тя·ва·ло
членувано проз·вън·тя·ва·ло·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ли
членувано проз·вън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род проз·вън·тя·ващ
непълен член проз·вън·тя·ва·щия
пълен член проз·вън·тя·ва·щи·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ща
членувано проз·вън·тя·ва·ща·та
среден род проз·вън·тя·ва·що
членувано проз·вън·тя·ва·що·то
множествено число проз·вън·тя·ва·щи
членувано проз·вън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

проз·вън·тя·вай·ки