Шаблон:Словоформи/провиквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола провиквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·вик·вам про·вик·ва·ме
2 лице про·вик·ваш про·вик·ва·те
3 лице про·вик·ва про·вик·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·вик·вах про·вик·вах·ме
2 лице про·вик·ва про·вик·вах·те
3 лице про·вик·ва про·вик·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице про·вик·вах про·вик·вах·ме
2 лице про·вик·ва·ше про·вик·вах·те
3 лице про·вик·ва·ше про·вик·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице провиквал е провиквала е провиквало е провиквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях провиквал бях провиквала бях провиквало бяхме провиквали
2 лице беше провиквал беше провиквала беше провиквало бяхте провиквали
3 лице беше провиквал беше провиквала беше провиквало бяха провиквали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще провиквам ще провикваме
2 лице ще провикваш ще провиквате
3 лице ще провиква ще провикват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм провиквал ще съм провиквала ще съм провиквало ще сме провиквали
2 лице ще си провиквал ще си провиквала ще си провиквало ще сте провиквали
3 лице ще е провиквал ще е провиквала ще е провиквало ще са провиквали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да провиквам щяхме да провикваме
2 лице щеше да провикваш щяхте да провиквате
3 лице щеше да провиква щяха да провикват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм провиквал щях да съм провиквала щях да съм провиквало щяхме да сме провиквали
2 лице щеше да си провиквал щеше да си провиквала щеше да си провиквало щяхте да сте провиквали
3 лице щеше да е провиквал щеше да е провиквала щеше да е провиквало щяха да са провиквали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице провиквал (е) провиквала (е) провиквало (е) провиквали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провиквал съм провиквала съм провиквало съм провиквали сме
2 лице провиквал си провиквала си провиквало си провиквали сте
3 лице провиквал (е) провиквала (е) провиквало (е) провиквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм провиквал била съм провиквала било съм провиквало били сме провиквали
2 лице бил си провиквал била си провиквала било си провиквало били сте провиквали
3 лице бил (е) провиквал била (е) провиквала било (е) провиквало били (са) провиквали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да провиквам щяла съм да провиквам щяло съм да провиквам щели сме да провикваме
2 лице щял си да провикваш щяла си да провикваш щяло си да провикваш щели сте да провиквате
3 лице щял (е) да провиква щяла (е) да провиква щяло (е) да провиква щели (са) да провикват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм провиквал щяла съм да съм провиквала щяло съм да съм провиквало щели сме да сме провиквали
2 лице щял си да си провиквал щяла си да си провиквала щяло си да си провиквало щели сте да сте провиквали
3 лице щял (е) да е провиквал щяла (е) да е провиквала щяло (е) да е провиквало щели (са) да са провиквали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих провиквал бих провиквала бих провиквало бихме провиквали
2 лице би провиквал би провиквала би провиквало бихте провиквали
3 лице би провиквал би провиквала би провиквало биха провиквали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
про·вик·вай про·вик·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·вик·ван
непълен член про·вик·ва·ния
пълен член про·вик·ва·ни·ят
женски род про·вик·ва·на
членувано про·вик·ва·на·та
среден род про·вик·ва·но
членувано про·вик·ва·но·то
множествено число про·вик·ва·ни
членувано про·вик·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·вик·вал
непълен член про·вик·ва·лия
пълен член про·вик·ва·ли·ят
женски род про·вик·ва·ла
членувано про·вик·ва·ла·та
среден род про·вик·ва·ло
членувано про·вик·ва·ло·то
множествено число про·вик·ва·ли
членувано про·вик·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·вик·вал
непълен член про·вик·ва·лия
пълен член про·вик·ва·ли·ят
женски род про·вик·ва·ла
членувано про·вик·ва·ла·та
среден род про·вик·ва·ло
членувано про·вик·ва·ло·то
множествено число про·вик·ва·ли
членувано про·вик·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род про·вик·ващ
непълен член про·вик·ва·щия
пълен член про·вик·ва·щи·ят
женски род про·вик·ва·ща
членувано про·вик·ва·ща·та
среден род про·вик·ва·що
членувано про·вик·ва·що·то
множествено число про·вик·ва·щи
членувано про·вик·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

про·вик·вай·ки