Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прилютея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прилютея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·тея при·лю·те·ем
2 лице при·лю·те·еш при·лю·те·е·те
3 лице при·лю·тее при·лю·те·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·тях при·лю·тях·ме
2 лице при·лю·тя при·лю·тях·те
3 лице при·лю·тя при·лю·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·те·ех при·лю·те·ех·ме
2 лице при·лю·те·е·ше при·лю·те·ех·те
3 лице при·лю·те·е·ше при·лю·те·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютял съм прилютяла съм прилютяло съм прилютели сме
2 лице прилютял си прилютяла си прилютяло си прилютели сте
3 лице прилютял е прилютяла е прилютяло е прилютели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прилютял бях прилютяла бях прилютяло бяхме прилютели
2 лице беше прилютял беше прилютяла беше прилютяло бяхте прилютели
3 лице беше прилютял беше прилютяла беше прилютяло бяха прилютели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прилютея ще прилютеем
2 лице ще прилютееш ще прилютеете
3 лице ще прилютее ще прилютеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прилютял ще съм прилютяла ще съм прилютяло ще сме прилютели
2 лице ще си прилютял ще си прилютяла ще си прилютяло ще сте прилютели
3 лице ще е прилютял ще е прилютяла ще е прилютяло ще са прилютели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прилютея щяхме да прилютеем
2 лице щеше да прилютееш щяхте да прилютеете
3 лице щеше да прилютее щяха да прилютеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прилютял щях да съм прилютяла щях да съм прилютяло щяхме да сме прилютели
2 лице щеше да си прилютял щеше да си прилютяла щеше да си прилютяло щяхте да сте прилютели
3 лице щеше да е прилютял щеше да е прилютяла щеше да е прилютяло щяха да са прилютели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютеел съм прилютеела съм прилютеело съм прилютеели сме
2 лице прилютеел си прилютеела си прилютеело си прилютеели сте
3 лице прилютеел (е) прилютеела (е) прилютеело (е) прилютеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютял съм прилютяла съм прилютяло съм прилютели сме
2 лице прилютял си прилютяла си прилютяло си прилютели сте
3 лице прилютял (е) прилютяла (е) прилютяло (е) прилютели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прилютял била съм прилютяла било съм прилютяло били сме прилютели
2 лице бил си прилютял била си прилютяла било си прилютяло били сте прилютели
3 лице бил (е) прилютял била (е) прилютяла било (е) прилютяло били (са) прилютели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прилютея щяла съм да прилютея щяло съм да прилютея щели сме да прилютеем
2 лице щял си да прилютееш щяла си да прилютееш щяло си да прилютееш щели сте да прилютеете
3 лице щял (е) да прилютее щяла (е) да прилютее щяло (е) да прилютее щели (са) да прилютеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прилютял щяла съм да съм прилютяла щяло съм да съм прилютяло щели сме да сме прилютели
2 лице щял си да си прилютял щяла си да си прилютяла щяло си да си прилютяло щели сте да сте прилютели
3 лице щял (е) да е прилютял щяла (е) да е прилютяла щяло (е) да е прилютяло щели (са) да са прилютели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прилютял бих прилютяла бих прилютяло бихме прилютели
2 лице би прилютял би прилютяла би прилютяло бихте прилютели
3 лице би прилютял би прилютяла би прилютяло биха прилютели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
при·лю·тей при·лю·тей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тян
непълен член при·лю·тя·ния
пълен член при·лю·тя·ни·ят
женски род при·лю·тя·на
членувано при·лю·тя·на·та
среден род при·лю·тя·но
членувано при·лю·тя·но·то
множествено число при·лю·те·ни
членувано при·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тял
непълен член при·лю·те·лия
пълен член при·лю·те·ли·ят
женски род при·лю·тя·ла
членувано при·лю·тя·ла·та
среден род при·лю·тя·ло
членувано при·лю·тя·ло·то
множествено число при·лю·те·ли
членувано при·лю·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·те·ел
непълен член при·лю·те·е·лия
пълен член при·лю·те·е·ли·ят
женски род при·лю·те·е·ла
членувано при·лю·те·е·ла·та
среден род при·лю·те·е·ло
членувано при·лю·те·е·ло·то
множествено число при·лю·те·е·ли
членувано при·лю·те·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·те·ещ
непълен член при·лю·те·е·щия
пълен член при·лю·те·е·щи·ят
женски род при·лю·те·е·ща
членувано при·лю·те·е·ща·та
среден род при·лю·те·е·що
членувано при·лю·те·е·що·то
множествено число при·лю·те·е·щи
членувано при·лю·те·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

при·лю·те·ей·ки