Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/похлупям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола похлупям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пох·лу·пям пох·лу·пя·ме
2 лице пох·лу·пяш пох·лу·пя·те
3 лице пох·лу·пя пох·лу·пят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пох·лу·пях пох·лу·пях·ме
2 лице пох·лу·пя пох·лу·пях·те
3 лице пох·лу·пя пох·лу·пя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пох·лу·пях пох·лу·пях·ме
2 лице пох·лу·пя·ше пох·лу·пях·те
3 лице пох·лу·пя·ше пох·лу·пя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупял съм похлупяла съм похлупяло съм похлупяли сме
2 лице похлупял си похлупяла си похлупяло си похлупяли сте
3 лице похлупял е похлупяла е похлупяло е похлупяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях похлупял бях похлупяла бях похлупяло бяхме похлупяли
2 лице беше похлупял беше похлупяла беше похлупяло бяхте похлупяли
3 лице беше похлупял беше похлупяла беше похлупяло бяха похлупяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще похлупям ще похлупяме
2 лице ще похлупяш ще похлупяте
3 лице ще похлупя ще похлупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм похлупял ще съм похлупяла ще съм похлупяло ще сме похлупяли
2 лице ще си похлупял ще си похлупяла ще си похлупяло ще сте похлупяли
3 лице ще е похлупял ще е похлупяла ще е похлупяло ще са похлупяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да похлупям щяхме да похлупяме
2 лице щеше да похлупяш щяхте да похлупяте
3 лице щеше да похлупя щяха да похлупят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм похлупял щях да съм похлупяла щях да съм похлупяло щяхме да сме похлупяли
2 лице щеше да си похлупял щеше да си похлупяла щеше да си похлупяло щяхте да сте похлупяли
3 лице щеше да е похлупял щеше да е похлупяла щеше да е похлупяло щяха да са похлупяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупял съм похлупяла съм похлупяло съм похлупяли сме
2 лице похлупял си похлупяла си похлупяло си похлупяли сте
3 лице похлупял (е) похлупяла (е) похлупяло (е) похлупяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похлупял съм похлупяла съм похлупяло съм похлупяли сме
2 лице похлупял си похлупяла си похлупяло си похлупяли сте
3 лице похлупял (е) похлупяла (е) похлупяло (е) похлупяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм похлупял била съм похлупяла било съм похлупяло били сме похлупяли
2 лице бил си похлупял била си похлупяла било си похлупяло били сте похлупяли
3 лице бил (е) похлупял била (е) похлупяла било (е) похлупяло били (са) похлупяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да похлупям щяла съм да похлупям щяло съм да похлупям щели сме да похлупяме
2 лице щял си да похлупяш щяла си да похлупяш щяло си да похлупяш щели сте да похлупяте
3 лице щял (е) да похлупя щяла (е) да похлупя щяло (е) да похлупя щели (са) да похлупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм похлупял щяла съм да съм похлупяла щяло съм да съм похлупяло щели сме да сме похлупяли
2 лице щял си да си похлупял щяла си да си похлупяла щяло си да си похлупяло щели сте да сте похлупяли
3 лице щял (е) да е похлупял щяла (е) да е похлупяла щяло (е) да е похлупяло щели (са) да са похлупяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих похлупял бих похлупяла бих похлупяло бихме похлупяли
2 лице би похлупял би похлупяла би похлупяло бихте похлупяли
3 лице би похлупял би похлупяла би похлупяло биха похлупяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пох·лу·пяй пох·лу·пяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пох·лу·пян
непълен член пох·лу·пя·ния
пълен член пох·лу·пя·ни·ят
женски род пох·лу·пя·на
членувано пох·лу·пя·на·та
среден род пох·лу·пя·но
членувано пох·лу·пя·но·то
множествено число пох·лу·пя·ни
членувано пох·лу·пя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пох·лу·пял
непълен член пох·лу·пя·лия
пълен член пох·лу·пя·ли·ят
женски род пох·лу·пя·ла
членувано пох·лу·пя·ла·та
среден род пох·лу·пя·ло
членувано пох·лу·пя·ло·то
множествено число пох·лу·пя·ли
членувано пох·лу·пя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пох·лу·пял
непълен член пох·лу·пя·лия
пълен член пох·лу·пя·ли·ят
женски род пох·лу·пя·ла
членувано пох·лу·пя·ла·та
среден род пох·лу·пя·ло
членувано пох·лу·пя·ло·то
множествено число пох·лу·пя·ли
членувано пох·лу·пя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пох·лу·пящ
непълен член пох·лу·пя·щия
пълен член пох·лу·пя·щи·ят
женски род пох·лу·пя·ща
членувано пох·лу·пя·ща·та
среден род пох·лу·пя·що
членувано пох·лу·пя·що·то
множествено число пох·лу·пя·щи
членувано пох·лу·пя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пох·лу·пяй·ки