Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поучудя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поучудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чу·дя по·у·чу·дим
2 лице по·у·чу·диш по·у·чу·ди·те
3 лице по·у·чу·ди по·у·чу·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чу·дих по·у·чу·дих·ме
2 лице по·у·чу·ди по·у·чу·дих·те
3 лице по·у·чу·ди по·у·чу·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чу·дех по·у·чу·дех·ме
2 лице по·у·чу·де·ше по·у·чу·дех·те
3 лице по·у·чу·де·ше по·у·чу·де·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудил съм поучудила съм поучудило съм поучудили сме
2 лице поучудил си поучудила си поучудило си поучудили сте
3 лице поучудил е поучудила е поучудило е поучудили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поучудил бях поучудила бях поучудило бяхме поучудили
2 лице беше поучудил беше поучудила беше поучудило бяхте поучудили
3 лице беше поучудил беше поучудила беше поучудило бяха поучудили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поучудя ще поучудим
2 лице ще поучудиш ще поучудите
3 лице ще поучуди ще поучудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поучудил ще съм поучудила ще съм поучудило ще сме поучудили
2 лице ще си поучудил ще си поучудила ще си поучудило ще сте поучудили
3 лице ще е поучудил ще е поучудила ще е поучудило ще са поучудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поучудя щяхме да поучудим
2 лице щеше да поучудиш щяхте да поучудите
3 лице щеше да поучуди щяха да поучудят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поучудил щях да съм поучудила щях да съм поучудило щяхме да сме поучудили
2 лице щеше да си поучудил щеше да си поучудила щеше да си поучудило щяхте да сте поучудили
3 лице щеше да е поучудил щеше да е поучудила щеше да е поучудило щяха да са поучудили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудел съм поучудела съм поучудело съм поучудели сме
2 лице поучудел си поучудела си поучудело си поучудели сте
3 лице поучудел (е) поучудела (е) поучудело (е) поучудели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудил съм поучудила съм поучудило съм поучудили сме
2 лице поучудил си поучудила си поучудило си поучудили сте
3 лице поучудил (е) поучудила (е) поучудило (е) поучудили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поучудил била съм поучудила било съм поучудило били сме поучудили
2 лице бил си поучудил била си поучудила било си поучудило били сте поучудили
3 лице бил (е) поучудил била (е) поучудила било (е) поучудило били (са) поучудили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поучудя щяла съм да поучудя щяло съм да поучудя щели сме да поучудим
2 лице щял си да поучудиш щяла си да поучудиш щяло си да поучудиш щели сте да поучудите
3 лице щял (е) да поучуди щяла (е) да поучуди щяло (е) да поучуди щели (са) да поучудят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поучудил щяла съм да съм поучудила щяло съм да съм поучудило щели сме да сме поучудили
2 лице щял си да си поучудил щяла си да си поучудила щяло си да си поучудило щели сте да сте поучудили
3 лице щял (е) да е поучудил щяла (е) да е поучудила щяло (е) да е поучудило щели (са) да са поучудили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поучудил бих поучудила бих поучудило бихме поучудили
2 лице би поучудил би поучудила би поучудило бихте поучудили
3 лице би поучудил би поучудила би поучудило биха поучудили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·у·чу·ди по·у·чу·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чу·ден
непълен член по·у·чу·де·ния
пълен член по·у·чу·де·ни·ят
женски род по·у·чу·де·на
членувано по·у·чу·де·на·та
среден род по·у·чу·де·но
членувано по·у·чу·де·но·то
множествено число по·у·чу·де·ни
членувано по·у·чу·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чу·дил
непълен член по·у·чу·ди·лия
пълен член по·у·чу·ди·ли·ят
женски род по·у·чу·ди·ла
членувано по·у·чу·ди·ла·та
среден род по·у·чу·ди·ло
членувано по·у·чу·ди·ло·то
множествено число по·у·чу·ди·ли
членувано по·у·чу·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чу·дел
непълен член по·у·чу·де·лия
пълен член по·у·чу·де·ли·ят
женски род по·у·чу·де·ла
членувано по·у·чу·де·ла·та
среден род по·у·чу·де·ло
членувано по·у·чу·де·ло·то
множествено число по·у·чу·де·ли
членувано по·у·чу·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чу·дещ
непълен член по·у·чу·де·щия
пълен член по·у·чу·де·щи·ят
женски род по·у·чу·де·ща
членувано по·у·чу·де·ща·та
среден род по·у·чу·де·що
членувано по·у·чу·де·що·то
множествено число по·у·чу·де·щи
членувано по·у·чу·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·у·чу·дей·ки