Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поуспокоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поуспокоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·ко·я·вам по·ус·по·ко·я·ва·ме
2 лице по·ус·по·ко·я·ваш по·ус·по·ко·я·ва·те
3 лице по·ус·по·ко·я·ва по·ус·по·ко·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·ко·я·вах по·ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице по·ус·по·ко·я·ва по·ус·по·ко·я·вах·те
3 лице по·ус·по·ко·я·ва по·ус·по·ко·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·ко·я·вах по·ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице по·ус·по·ко·я·ва·ше по·ус·по·ко·я·вах·те
3 лице по·ус·по·ко·я·ва·ше по·ус·по·ко·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоявал съм поуспокоявала съм поуспокоявало съм поуспокоявали сме
2 лице поуспокоявал си поуспокоявала си поуспокоявало си поуспокоявали сте
3 лице поуспокоявал е поуспокоявала е поуспокоявало е поуспокоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поуспокоявал бях поуспокоявала бях поуспокоявало бяхме поуспокоявали
2 лице беше поуспокоявал беше поуспокоявала беше поуспокоявало бяхте поуспокоявали
3 лице беше поуспокоявал беше поуспокоявала беше поуспокоявало бяха поуспокоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поуспокоявам ще поуспокояваме
2 лице ще поуспокояваш ще поуспокоявате
3 лице ще поуспокоява ще поуспокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поуспокоявал ще съм поуспокоявала ще съм поуспокоявало ще сме поуспокоявали
2 лице ще си поуспокоявал ще си поуспокоявала ще си поуспокоявало ще сте поуспокоявали
3 лице ще е поуспокоявал ще е поуспокоявала ще е поуспокоявало ще са поуспокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поуспокоявам щяхме да поуспокояваме
2 лице щеше да поуспокояваш щяхте да поуспокоявате
3 лице щеше да поуспокоява щяха да поуспокояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поуспокоявал щях да съм поуспокоявала щях да съм поуспокоявало щяхме да сме поуспокоявали
2 лице щеше да си поуспокоявал щеше да си поуспокоявала щеше да си поуспокоявало щяхте да сте поуспокоявали
3 лице щеше да е поуспокоявал щеше да е поуспокоявала щеше да е поуспокоявало щяха да са поуспокоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоявал съм поуспокоявала съм поуспокоявало съм поуспокоявали сме
2 лице поуспокоявал си поуспокоявала си поуспокоявало си поуспокоявали сте
3 лице поуспокоявал (е) поуспокоявала (е) поуспокоявало (е) поуспокоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоявал съм поуспокоявала съм поуспокоявало съм поуспокоявали сме
2 лице поуспокоявал си поуспокоявала си поуспокоявало си поуспокоявали сте
3 лице поуспокоявал (е) поуспокоявала (е) поуспокоявало (е) поуспокоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поуспокоявал била съм поуспокоявала било съм поуспокоявало били сме поуспокоявали
2 лице бил си поуспокоявал била си поуспокоявала било си поуспокоявало били сте поуспокоявали
3 лице бил (е) поуспокоявал била (е) поуспокоявала било (е) поуспокоявало били (са) поуспокоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поуспокоявам щяла съм да поуспокоявам щяло съм да поуспокоявам щели сме да поуспокояваме
2 лице щял си да поуспокояваш щяла си да поуспокояваш щяло си да поуспокояваш щели сте да поуспокоявате
3 лице щял (е) да поуспокоява щяла (е) да поуспокоява щяло (е) да поуспокоява щели (са) да поуспокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поуспокоявал щяла съм да съм поуспокоявала щяло съм да съм поуспокоявало щели сме да сме поуспокоявали
2 лице щял си да си поуспокоявал щяла си да си поуспокоявала щяло си да си поуспокоявало щели сте да сте поуспокоявали
3 лице щял (е) да е поуспокоявал щяла (е) да е поуспокоявала щяло (е) да е поуспокоявало щели (са) да са поуспокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поуспокоявал бих поуспокоявала бих поуспокоявало бихме поуспокоявали
2 лице би поуспокоявал би поуспокоявала би поуспокоявало бихте поуспокоявали
3 лице би поуспокоявал би поуспокоявала би поуспокоявало биха поуспокоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ус·по·ко·я·вай по·ус·по·ко·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·я·ван
непълен член по·ус·по·ко·я·ва·ния
пълен член по·ус·по·ко·я·ва·ни·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ва·на
членувано по·ус·по·ко·я·ва·на·та
среден род по·ус·по·ко·я·ва·но
членувано по·ус·по·ко·я·ва·но·то
множествено число по·ус·по·ко·я·ва·ни
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·я·вал
непълен член по·ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член по·ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ва·ла
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род по·ус·по·ко·я·ва·ло
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число по·ус·по·ко·я·ва·ли
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·я·вал
непълен член по·ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член по·ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ва·ла
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род по·ус·по·ко·я·ва·ло
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число по·ус·по·ко·я·ва·ли
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·я·ващ
непълен член по·ус·по·ко·я·ва·щия
пълен член по·ус·по·ко·я·ва·щи·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ва·ща
членувано по·ус·по·ко·я·ва·ща·та
среден род по·ус·по·ко·я·ва·що
членувано по·ус·по·ко·я·ва·що·то
множествено число по·ус·по·ко·я·ва·щи
членувано по·ус·по·ко·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ус·по·ко·я·вай·ки