Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/постановявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола постановявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вя·вам пос·та·но·вя·ва·ме
2 лице пос·та·но·вя·ваш пос·та·но·вя·ва·те
3 лице пос·та·но·вя·ва пос·та·но·вя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вя·вах пос·та·но·вя·вах·ме
2 лице пос·та·но·вя·ва пос·та·но·вя·вах·те
3 лице пос·та·но·вя·ва пос·та·но·вя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вя·вах пос·та·но·вя·вах·ме
2 лице пос·та·но·вя·ва·ше пос·та·но·вя·вах·те
3 лице пос·та·но·вя·ва·ше пос·та·но·вя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице постановявал е постановявала е постановявало е постановявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях постановявал бях постановявала бях постановявало бяхме постановявали
2 лице беше постановявал беше постановявала беше постановявало бяхте постановявали
3 лице беше постановявал беше постановявала беше постановявало бяха постановявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще постановявам ще постановяваме
2 лице ще постановяваш ще постановявате
3 лице ще постановява ще постановяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм постановявал ще съм постановявала ще съм постановявало ще сме постановявали
2 лице ще си постановявал ще си постановявала ще си постановявало ще сте постановявали
3 лице ще е постановявал ще е постановявала ще е постановявало ще са постановявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да постановявам щяхме да постановяваме
2 лице щеше да постановяваш щяхте да постановявате
3 лице щеше да постановява щяха да постановяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм постановявал щях да съм постановявала щях да съм постановявало щяхме да сме постановявали
2 лице щеше да си постановявал щеше да си постановявала щеше да си постановявало щяхте да сте постановявали
3 лице щеше да е постановявал щеше да е постановявала щеше да е постановявало щяха да са постановявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице постановявал (е) постановявала (е) постановявало (е) постановявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановявал съм постановявала съм постановявало съм постановявали сме
2 лице постановявал си постановявала си постановявало си постановявали сте
3 лице постановявал (е) постановявала (е) постановявало (е) постановявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм постановявал била съм постановявала било съм постановявало били сме постановявали
2 лице бил си постановявал била си постановявала било си постановявало били сте постановявали
3 лице бил (е) постановявал била (е) постановявала било (е) постановявало били (са) постановявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да постановявам щяла съм да постановявам щяло съм да постановявам щели сме да постановяваме
2 лице щял си да постановяваш щяла си да постановяваш щяло си да постановяваш щели сте да постановявате
3 лице щял (е) да постановява щяла (е) да постановява щяло (е) да постановява щели (са) да постановяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм постановявал щяла съм да съм постановявала щяло съм да съм постановявало щели сме да сме постановявали
2 лице щял си да си постановявал щяла си да си постановявала щяло си да си постановявало щели сте да сте постановявали
3 лице щял (е) да е постановявал щяла (е) да е постановявала щяло (е) да е постановявало щели (са) да са постановявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих постановявал бих постановявала бих постановявало бихме постановявали
2 лице би постановявал би постановявала би постановявало бихте постановявали
3 лице би постановявал би постановявала би постановявало биха постановявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пос·та·но·вя·вай пос·та·но·вя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вя·ван
непълен член пос·та·но·вя·ва·ния
пълен член пос·та·но·вя·ва·ни·ят
женски род пос·та·но·вя·ва·на
членувано пос·та·но·вя·ва·на·та
среден род пос·та·но·вя·ва·но
членувано пос·та·но·вя·ва·но·то
множествено число пос·та·но·вя·ва·ни
членувано пос·та·но·вя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вя·вал
непълен член пос·та·но·вя·ва·лия
пълен член пос·та·но·вя·ва·ли·ят
женски род пос·та·но·вя·ва·ла
членувано пос·та·но·вя·ва·ла·та
среден род пос·та·но·вя·ва·ло
членувано пос·та·но·вя·ва·ло·то
множествено число пос·та·но·вя·ва·ли
членувано пос·та·но·вя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вя·вал
непълен член пос·та·но·вя·ва·лия
пълен член пос·та·но·вя·ва·ли·ят
женски род пос·та·но·вя·ва·ла
членувано пос·та·но·вя·ва·ла·та
среден род пос·та·но·вя·ва·ло
членувано пос·та·но·вя·ва·ло·то
множествено число пос·та·но·вя·ва·ли
членувано пос·та·но·вя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вя·ващ
непълен член пос·та·но·вя·ва·щия
пълен член пос·та·но·вя·ва·щи·ят
женски род пос·та·но·вя·ва·ща
членувано пос·та·но·вя·ва·ща·та
среден род пос·та·но·вя·ва·що
членувано пос·та·но·вя·ва·що·то
множествено число пос·та·но·вя·ва·щи
членувано пос·та·но·вя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пос·та·но·вя·вай·ки