Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/постановя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола постановя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вя пос·та·но·вим
2 лице пос·та·но·виш пос·та·но·ви·те
3 лице пос·та·но·ви пос·та·но·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вих пос·та·но·вих·ме
2 лице пос·та·но·ви пос·та·но·вих·те
3 лице пос·та·но·ви пос·та·но·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·та·но·вях пос·та·но·вях·ме
2 лице пос·та·но·ве·ше пос·та·но·вях·те
3 лице пос·та·но·ве·ше пос·та·но·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановил съм постановила съм постановило съм постановили сме
2 лице постановил си постановила си постановило си постановили сте
3 лице постановил е постановила е постановило е постановили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях постановил бях постановила бях постановило бяхме постановили
2 лице беше постановил беше постановила беше постановило бяхте постановили
3 лице беше постановил беше постановила беше постановило бяха постановили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще постановя ще постановим
2 лице ще постановиш ще постановите
3 лице ще постанови ще постановят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм постановил ще съм постановила ще съм постановило ще сме постановили
2 лице ще си постановил ще си постановила ще си постановило ще сте постановили
3 лице ще е постановил ще е постановила ще е постановило ще са постановили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да постановя щяхме да постановим
2 лице щеше да постановиш щяхте да постановите
3 лице щеше да постанови щяха да постановят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм постановил щях да съм постановила щях да съм постановило щяхме да сме постановили
2 лице щеше да си постановил щеше да си постановила щеше да си постановило щяхте да сте постановили
3 лице щеше да е постановил щеше да е постановила щеше да е постановило щяха да са постановили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановял съм постановяла съм постановяло съм постановели сме
2 лице постановял си постановяла си постановяло си постановели сте
3 лице постановял (е) постановяла (е) постановяло (е) постановели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице постановил съм постановила съм постановило съм постановили сме
2 лице постановил си постановила си постановило си постановили сте
3 лице постановил (е) постановила (е) постановило (е) постановили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм постановил била съм постановила било съм постановило били сме постановили
2 лице бил си постановил била си постановила било си постановило били сте постановили
3 лице бил (е) постановил била (е) постановила било (е) постановило били (са) постановили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да постановя щяла съм да постановя щяло съм да постановя щели сме да постановим
2 лице щял си да постановиш щяла си да постановиш щяло си да постановиш щели сте да постановите
3 лице щял (е) да постанови щяла (е) да постанови щяло (е) да постанови щели (са) да постановят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм постановил щяла съм да съм постановила щяло съм да съм постановило щели сме да сме постановили
2 лице щял си да си постановил щяла си да си постановила щяло си да си постановило щели сте да сте постановили
3 лице щял (е) да е постановил щяла (е) да е постановила щяло (е) да е постановило щели (са) да са постановили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих постановил бих постановила бих постановило бихме постановили
2 лице би постановил би постановила би постановило бихте постановили
3 лице би постановил би постановила би постановило биха постановили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пос·та·но·ви пос·та·но·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вен
непълен член пос·та·но·ве·ния
пълен член пос·та·но·ве·ни·ят
женски род пос·та·но·ве·на
членувано пос·та·но·ве·на·та
среден род пос·та·но·ве·но
членувано пос·та·но·ве·но·то
множествено число пос·та·но·ве·ни
членувано пос·та·но·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вил
непълен член пос·та·но·ви·лия
пълен член пос·та·но·ви·ли·ят
женски род пос·та·но·ви·ла
членувано пос·та·но·ви·ла·та
среден род пос·та·но·ви·ло
членувано пос·та·но·ви·ло·то
множествено число пос·та·но·ви·ли
членувано пос·та·но·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вял
непълен член пос·та·но·вя·лия
пълен член пос·та·но·вя·ли·ят
женски род пос·та·но·вя·ла
членувано пос·та·но·вя·ла·та
среден род пос·та·но·вя·ло
членувано пос·та·но·вя·ло·то
множествено число пос·та·но·ве·ли
членувано пос·та·но·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·та·но·вящ
непълен член пос·та·но·вя·щия
пълен член пос·та·но·вя·щи·ят
женски род пос·та·но·вя·ща
членувано пос·та·но·вя·ща·та
среден род пос·та·но·вя·що
членувано пос·та·но·вя·що·то
множествено число пос·та·но·вя·щи
членувано пос·та·но·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пос·та·но·вей·ки