Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/пославянча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола пославянча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·ла·вян·ча пос·ла·вян·чим
2 лице пос·ла·вян·чиш пос·ла·вян·чи·те
3 лице пос·ла·вян·чи пос·ла·вян·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·ла·вян·чих пос·ла·вян·чих·ме
2 лице пос·ла·вян·чи пос·ла·вян·чих·те
3 лице пос·ла·вян·чи пос·ла·вян·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·ла·вян·чех пос·ла·вян·чех·ме
2 лице пос·ла·вян·че·ше пос·ла·вян·чех·те
3 лице пос·ла·вян·че·ше пос·ла·вян·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пославянчил съм пославянчила съм пославянчило съм пославянчили сме
2 лице пославянчил си пославянчила си пославянчило си пославянчили сте
3 лице пославянчил е пославянчила е пославянчило е пославянчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пославянчил бях пославянчила бях пославянчило бяхме пославянчили
2 лице беше пославянчил беше пославянчила беше пославянчило бяхте пославянчили
3 лице беше пославянчил беше пославянчила беше пославянчило бяха пославянчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще пославянча ще пославянчим
2 лице ще пославянчиш ще пославянчите
3 лице ще пославянчи ще пославянчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пославянчил ще съм пославянчила ще съм пославянчило ще сме пославянчили
2 лице ще си пославянчил ще си пославянчила ще си пославянчило ще сте пославянчили
3 лице ще е пославянчил ще е пославянчила ще е пославянчило ще са пославянчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да пославянча щяхме да пославянчим
2 лице щеше да пославянчиш щяхте да пославянчите
3 лице щеше да пославянчи щяха да пославянчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пославянчил щях да съм пославянчила щях да съм пославянчило щяхме да сме пославянчили
2 лице щеше да си пославянчил щеше да си пославянчила щеше да си пославянчило щяхте да сте пославянчили
3 лице щеше да е пославянчил щеше да е пославянчила щеше да е пославянчило щяха да са пославянчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пославянчел съм пославянчела съм пославянчело съм пославянчели сме
2 лице пославянчел си пославянчела си пославянчело си пославянчели сте
3 лице пославянчел (е) пославянчела (е) пославянчело (е) пославянчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пославянчил съм пославянчила съм пославянчило съм пославянчили сме
2 лице пославянчил си пославянчила си пославянчило си пославянчили сте
3 лице пославянчил (е) пославянчила (е) пославянчило (е) пославянчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пославянчил била съм пославянчила било съм пославянчило били сме пославянчили
2 лице бил си пославянчил била си пославянчила било си пославянчило били сте пославянчили
3 лице бил (е) пославянчил била (е) пославянчила било (е) пославянчило били (са) пославянчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пославянча щяла съм да пославянча щяло съм да пославянча щели сме да пославянчим
2 лице щял си да пославянчиш щяла си да пославянчиш щяло си да пославянчиш щели сте да пославянчите
3 лице щял (е) да пославянчи щяла (е) да пославянчи щяло (е) да пославянчи щели (са) да пославянчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пославянчил щяла съм да съм пославянчила щяло съм да съм пославянчило щели сме да сме пославянчили
2 лице щял си да си пославянчил щяла си да си пославянчила щяло си да си пославянчило щели сте да сте пославянчили
3 лице щял (е) да е пославянчил щяла (е) да е пославянчила щяло (е) да е пославянчило щели (са) да са пославянчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пославянчил бих пославянчила бих пославянчило бихме пославянчили
2 лице би пославянчил би пославянчила би пославянчило бихте пославянчили
3 лице би пославянчил би пославянчила би пославянчило биха пославянчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пос·ла·вян·чи пос·ла·вян·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·ла·вян·чен
непълен член пос·ла·вян·че·ния
пълен член пос·ла·вян·че·ни·ят
женски род пос·ла·вян·че·на
членувано пос·ла·вян·че·на·та
среден род пос·ла·вян·че·но
членувано пос·ла·вян·че·но·то
множествено число пос·ла·вян·че·ни
членувано пос·ла·вян·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·ла·вян·чил
непълен член пос·ла·вян·чи·лия
пълен член пос·ла·вян·чи·ли·ят
женски род пос·ла·вян·чи·ла
членувано пос·ла·вян·чи·ла·та
среден род пос·ла·вян·чи·ло
членувано пос·ла·вян·чи·ло·то
множествено число пос·ла·вян·чи·ли
членувано пос·ла·вян·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·ла·вян·чел
непълен член пос·ла·вян·че·лия
пълен член пос·ла·вян·че·ли·ят
женски род пос·ла·вян·че·ла
членувано пос·ла·вян·че·ла·та
среден род пос·ла·вян·че·ло
членувано пос·ла·вян·че·ло·то
множествено число пос·ла·вян·че·ли
членувано пос·ла·вян·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·ла·вян·чещ
непълен член пос·ла·вян·че·щия
пълен член пос·ла·вян·че·щи·ят
женски род пос·ла·вян·че·ща
членувано пос·ла·вян·че·ща·та
среден род пос·ла·вян·че·що
членувано пос·ла·вян·че·що·то
множествено число пос·ла·вян·че·щи
членувано пос·ла·вян·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пос·ла·вян·чей·ки