Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поруменявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поруменявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ру·ме·ня·вам по·ру·ме·ня·ва·ме
2 лице по·ру·ме·ня·ваш по·ру·ме·ня·ва·те
3 лице по·ру·ме·ня·ва по·ру·ме·ня·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ру·ме·ня·вах по·ру·ме·ня·вах·ме
2 лице по·ру·ме·ня·ва по·ру·ме·ня·вах·те
3 лице по·ру·ме·ня·ва по·ру·ме·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ру·ме·ня·вах по·ру·ме·ня·вах·ме
2 лице по·ру·ме·ня·ва·ше по·ру·ме·ня·вах·те
3 лице по·ру·ме·ня·ва·ше по·ру·ме·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице поруменявал е поруменявала е поруменявало е поруменявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поруменявал бях поруменявала бях поруменявало бяхме поруменявали
2 лице беше поруменявал беше поруменявала беше поруменявало бяхте поруменявали
3 лице беше поруменявал беше поруменявала беше поруменявало бяха поруменявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поруменявам ще поруменяваме
2 лице ще поруменяваш ще поруменявате
3 лице ще поруменява ще поруменяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поруменявал ще съм поруменявала ще съм поруменявало ще сме поруменявали
2 лице ще си поруменявал ще си поруменявала ще си поруменявало ще сте поруменявали
3 лице ще е поруменявал ще е поруменявала ще е поруменявало ще са поруменявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поруменявам щяхме да поруменяваме
2 лице щеше да поруменяваш щяхте да поруменявате
3 лице щеше да поруменява щяха да поруменяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поруменявал щях да съм поруменявала щях да съм поруменявало щяхме да сме поруменявали
2 лице щеше да си поруменявал щеше да си поруменявала щеше да си поруменявало щяхте да сте поруменявали
3 лице щеше да е поруменявал щеше да е поруменявала щеше да е поруменявало щяха да са поруменявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице поруменявал (е) поруменявала (е) поруменявало (е) поруменявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поруменявал съм поруменявала съм поруменявало съм поруменявали сме
2 лице поруменявал си поруменявала си поруменявало си поруменявали сте
3 лице поруменявал (е) поруменявала (е) поруменявало (е) поруменявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поруменявал била съм поруменявала било съм поруменявало били сме поруменявали
2 лице бил си поруменявал била си поруменявала било си поруменявало били сте поруменявали
3 лице бил (е) поруменявал била (е) поруменявала било (е) поруменявало били (са) поруменявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поруменявам щяла съм да поруменявам щяло съм да поруменявам щели сме да поруменяваме
2 лице щял си да поруменяваш щяла си да поруменяваш щяло си да поруменяваш щели сте да поруменявате
3 лице щял (е) да поруменява щяла (е) да поруменява щяло (е) да поруменява щели (са) да поруменяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поруменявал щяла съм да съм поруменявала щяло съм да съм поруменявало щели сме да сме поруменявали
2 лице щял си да си поруменявал щяла си да си поруменявала щяло си да си поруменявало щели сте да сте поруменявали
3 лице щял (е) да е поруменявал щяла (е) да е поруменявала щяло (е) да е поруменявало щели (са) да са поруменявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поруменявал бих поруменявала бих поруменявало бихме поруменявали
2 лице би поруменявал би поруменявала би поруменявало бихте поруменявали
3 лице би поруменявал би поруменявала би поруменявало биха поруменявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ру·ме·ня·вай по·ру·ме·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ру·ме·ня·ван
непълен член по·ру·ме·ня·ва·ния
пълен член по·ру·ме·ня·ва·ни·ят
женски род по·ру·ме·ня·ва·на
членувано по·ру·ме·ня·ва·на·та
среден род по·ру·ме·ня·ва·но
членувано по·ру·ме·ня·ва·но·то
множествено число по·ру·ме·ня·ва·ни
членувано по·ру·ме·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ру·ме·ня·вал
непълен член по·ру·ме·ня·ва·лия
пълен член по·ру·ме·ня·ва·ли·ят
женски род по·ру·ме·ня·ва·ла
членувано по·ру·ме·ня·ва·ла·та
среден род по·ру·ме·ня·ва·ло
членувано по·ру·ме·ня·ва·ло·то
множествено число по·ру·ме·ня·ва·ли
членувано по·ру·ме·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ру·ме·ня·вал
непълен член по·ру·ме·ня·ва·лия
пълен член по·ру·ме·ня·ва·ли·ят
женски род по·ру·ме·ня·ва·ла
членувано по·ру·ме·ня·ва·ла·та
среден род по·ру·ме·ня·ва·ло
членувано по·ру·ме·ня·ва·ло·то
множествено число по·ру·ме·ня·ва·ли
членувано по·ру·ме·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ру·ме·ня·ващ
непълен член по·ру·ме·ня·ва·щия
пълен член по·ру·ме·ня·ва·щи·ят
женски род по·ру·ме·ня·ва·ща
членувано по·ру·ме·ня·ва·ща·та
среден род по·ру·ме·ня·ва·що
членувано по·ру·ме·ня·ва·що·то
множествено число по·ру·ме·ня·ва·щи
членувано по·ру·ме·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ру·ме·ня·вай·ки