Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поотуча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотуча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ту·ча по·о·ту·чим
2 лице по·о·ту·чиш по·о·ту·чи·те
3 лице по·о·ту·чи по·о·ту·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ту·чих по·о·ту·чих·ме
2 лице по·о·ту·чи по·о·ту·чих·те
3 лице по·о·ту·чи по·о·ту·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ту·чех по·о·ту·чех·ме
2 лице по·о·ту·че·ше по·о·ту·чех·те
3 лице по·о·ту·че·ше по·о·ту·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотучил съм поотучила съм поотучило съм поотучили сме
2 лице поотучил си поотучила си поотучило си поотучили сте
3 лице поотучил е поотучила е поотучило е поотучили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотучил бях поотучила бях поотучило бяхме поотучили
2 лице беше поотучил беше поотучила беше поотучило бяхте поотучили
3 лице беше поотучил беше поотучила беше поотучило бяха поотучили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поотуча ще поотучим
2 лице ще поотучиш ще поотучите
3 лице ще поотучи ще поотучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотучил ще съм поотучила ще съм поотучило ще сме поотучили
2 лице ще си поотучил ще си поотучила ще си поотучило ще сте поотучили
3 лице ще е поотучил ще е поотучила ще е поотучило ще са поотучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поотуча щяхме да поотучим
2 лице щеше да поотучиш щяхте да поотучите
3 лице щеше да поотучи щяха да поотучат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотучил щях да съм поотучила щях да съм поотучило щяхме да сме поотучили
2 лице щеше да си поотучил щеше да си поотучила щеше да си поотучило щяхте да сте поотучили
3 лице щеше да е поотучил щеше да е поотучила щеше да е поотучило щяха да са поотучили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотучел съм поотучела съм поотучело съм поотучели сме
2 лице поотучел си поотучела си поотучело си поотучели сте
3 лице поотучел (е) поотучела (е) поотучело (е) поотучели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотучил съм поотучила съм поотучило съм поотучили сме
2 лице поотучил си поотучила си поотучило си поотучили сте
3 лице поотучил (е) поотучила (е) поотучило (е) поотучили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотучил била съм поотучила било съм поотучило били сме поотучили
2 лице бил си поотучил била си поотучила било си поотучило били сте поотучили
3 лице бил (е) поотучил била (е) поотучила било (е) поотучило били (са) поотучили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотуча щяла съм да поотуча щяло съм да поотуча щели сме да поотучим
2 лице щял си да поотучиш щяла си да поотучиш щяло си да поотучиш щели сте да поотучите
3 лице щял (е) да поотучи щяла (е) да поотучи щяло (е) да поотучи щели (са) да поотучат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотучил щяла съм да съм поотучила щяло съм да съм поотучило щели сме да сме поотучили
2 лице щял си да си поотучил щяла си да си поотучила щяло си да си поотучило щели сте да сте поотучили
3 лице щял (е) да е поотучил щяла (е) да е поотучила щяло (е) да е поотучило щели (са) да са поотучили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотучил бих поотучила бих поотучило бихме поотучили
2 лице би поотучил би поотучила би поотучило бихте поотучили
3 лице би поотучил би поотучила би поотучило биха поотучили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·о·ту·чи по·о·ту·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ту·чен
непълен член по·о·ту·че·ния
пълен член по·о·ту·че·ни·ят
женски род по·о·ту·че·на
членувано по·о·ту·че·на·та
среден род по·о·ту·че·но
членувано по·о·ту·че·но·то
множествено число по·о·ту·че·ни
членувано по·о·ту·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ту·чил
непълен член по·о·ту·чи·лия
пълен член по·о·ту·чи·ли·ят
женски род по·о·ту·чи·ла
членувано по·о·ту·чи·ла·та
среден род по·о·ту·чи·ло
членувано по·о·ту·чи·ло·то
множествено число по·о·ту·чи·ли
членувано по·о·ту·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ту·чел
непълен член по·о·ту·че·лия
пълен член по·о·ту·че·ли·ят
женски род по·о·ту·че·ла
членувано по·о·ту·че·ла·та
среден род по·о·ту·че·ло
членувано по·о·ту·че·ло·то
множествено число по·о·ту·че·ли
членувано по·о·ту·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ту·чещ
непълен член по·о·ту·че·щия
пълен член по·о·ту·че·щи·ят
женски род по·о·ту·че·ща
членувано по·о·ту·че·ща·та
среден род по·о·ту·че·що
членувано по·о·ту·че·що·то
множествено число по·о·ту·че·щи
членувано по·о·ту·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·о·ту·чей·ки