Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поотморя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотморя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мо·ря по·от·мо·рим
2 лице по·от·мо·риш по·от·мо·ри·те
3 лице по·от·мо·ри по·от·мо·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мо·рих по·от·мо·рих·ме
2 лице по·от·мо·ри по·от·мо·рих·те
3 лице по·от·мо·ри по·от·мо·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мо·рях по·от·мо·рях·ме
2 лице по·от·мо·ре·ше по·от·мо·рях·те
3 лице по·от·мо·ре·ше по·от·мо·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотморил съм поотморила съм поотморило съм поотморили сме
2 лице поотморил си поотморила си поотморило си поотморили сте
3 лице поотморил е поотморила е поотморило е поотморили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотморил бях поотморила бях поотморило бяхме поотморили
2 лице беше поотморил беше поотморила беше поотморило бяхте поотморили
3 лице беше поотморил беше поотморила беше поотморило бяха поотморили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поотморя ще поотморим
2 лице ще поотмориш ще поотморите
3 лице ще поотмори ще поотморят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотморил ще съм поотморила ще съм поотморило ще сме поотморили
2 лице ще си поотморил ще си поотморила ще си поотморило ще сте поотморили
3 лице ще е поотморил ще е поотморила ще е поотморило ще са поотморили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поотморя щяхме да поотморим
2 лице щеше да поотмориш щяхте да поотморите
3 лице щеше да поотмори щяха да поотморят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотморил щях да съм поотморила щях да съм поотморило щяхме да сме поотморили
2 лице щеше да си поотморил щеше да си поотморила щеше да си поотморило щяхте да сте поотморили
3 лице щеше да е поотморил щеше да е поотморила щеше да е поотморило щяха да са поотморили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотморял съм поотморяла съм поотморяло съм поотморели сме
2 лице поотморял си поотморяла си поотморяло си поотморели сте
3 лице поотморял (е) поотморяла (е) поотморяло (е) поотморели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотморил съм поотморила съм поотморило съм поотморили сме
2 лице поотморил си поотморила си поотморило си поотморили сте
3 лице поотморил (е) поотморила (е) поотморило (е) поотморили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотморил била съм поотморила било съм поотморило били сме поотморили
2 лице бил си поотморил била си поотморила било си поотморило били сте поотморили
3 лице бил (е) поотморил била (е) поотморила било (е) поотморило били (са) поотморили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотморя щяла съм да поотморя щяло съм да поотморя щели сме да поотморим
2 лице щял си да поотмориш щяла си да поотмориш щяло си да поотмориш щели сте да поотморите
3 лице щял (е) да поотмори щяла (е) да поотмори щяло (е) да поотмори щели (са) да поотморят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотморил щяла съм да съм поотморила щяло съм да съм поотморило щели сме да сме поотморили
2 лице щял си да си поотморил щяла си да си поотморила щяло си да си поотморило щели сте да сте поотморили
3 лице щял (е) да е поотморил щяла (е) да е поотморила щяло (е) да е поотморило щели (са) да са поотморили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотморил бих поотморила бих поотморило бихме поотморили
2 лице би поотморил би поотморила би поотморило бихте поотморили
3 лице би поотморил би поотморила би поотморило биха поотморили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·от·мо·ри по·от·мо·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мо·рен
непълен член по·от·мо·ре·ния
пълен член по·от·мо·ре·ни·ят
женски род по·от·мо·ре·на
членувано по·от·мо·ре·на·та
среден род по·от·мо·ре·но
членувано по·от·мо·ре·но·то
множествено число по·от·мо·ре·ни
членувано по·от·мо·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мо·рил
непълен член по·от·мо·ри·лия
пълен член по·от·мо·ри·ли·ят
женски род по·от·мо·ри·ла
членувано по·от·мо·ри·ла·та
среден род по·от·мо·ри·ло
членувано по·от·мо·ри·ло·то
множествено число по·от·мо·ри·ли
членувано по·от·мо·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мо·рял
непълен член по·от·мо·ря·лия
пълен член по·от·мо·ря·ли·ят
женски род по·от·мо·ря·ла
членувано по·от·мо·ря·ла·та
среден род по·от·мо·ря·ло
членувано по·от·мо·ря·ло·то
множествено число по·от·мо·ре·ли
членувано по·от·мо·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мо·рящ
непълен член по·от·мо·ря·щия
пълен член по·от·мо·ря·щи·ят
женски род по·от·мо·ря·ща
членувано по·от·мо·ря·ща·та
среден род по·от·мо·ря·що
членувано по·от·мо·ря·що·то
множествено число по·от·мо·ря·щи
членувано по·от·мо·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·от·мо·рей·ки