Шаблон:Словоформи/поотлъчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотлъчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·лъч·вам по·от·лъч·ва·ме
2 лице по·от·лъч·ваш по·от·лъч·ва·те
3 лице по·от·лъч·ва по·от·лъч·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·лъч·вах по·от·лъч·вах·ме
2 лице по·от·лъч·ва по·от·лъч·вах·те
3 лице по·от·лъч·ва по·от·лъч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·лъч·вах по·от·лъч·вах·ме
2 лице по·от·лъч·ва·ше по·от·лъч·вах·те
3 лице по·от·лъч·ва·ше по·от·лъч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотлъчвал съм поотлъчвала съм поотлъчвало съм поотлъчвали сме
2 лице поотлъчвал си поотлъчвала си поотлъчвало си поотлъчвали сте
3 лице поотлъчвал е поотлъчвала е поотлъчвало е поотлъчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотлъчвал бях поотлъчвала бях поотлъчвало бяхме поотлъчвали
2 лице беше поотлъчвал беше поотлъчвала беше поотлъчвало бяхте поотлъчвали
3 лице беше поотлъчвал беше поотлъчвала беше поотлъчвало бяха поотлъчвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще поотлъчвам ще поотлъчваме
2 лице ще поотлъчваш ще поотлъчвате
3 лице ще поотлъчва ще поотлъчват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотлъчвал ще съм поотлъчвала ще съм поотлъчвало ще сме поотлъчвали
2 лице ще си поотлъчвал ще си поотлъчвала ще си поотлъчвало ще сте поотлъчвали
3 лице ще е поотлъчвал ще е поотлъчвала ще е поотлъчвало ще са поотлъчвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да поотлъчвам щяхме да поотлъчваме
2 лице щеше да поотлъчваш щяхте да поотлъчвате
3 лице щеше да поотлъчва щяха да поотлъчват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотлъчвал щях да съм поотлъчвала щях да съм поотлъчвало щяхме да сме поотлъчвали
2 лице щеше да си поотлъчвал щеше да си поотлъчвала щеше да си поотлъчвало щяхте да сте поотлъчвали
3 лице щеше да е поотлъчвал щеше да е поотлъчвала щеше да е поотлъчвало щяха да са поотлъчвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотлъчвал съм поотлъчвала съм поотлъчвало съм поотлъчвали сме
2 лице поотлъчвал си поотлъчвала си поотлъчвало си поотлъчвали сте
3 лице поотлъчвал (е) поотлъчвала (е) поотлъчвало (е) поотлъчвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотлъчвал съм поотлъчвала съм поотлъчвало съм поотлъчвали сме
2 лице поотлъчвал си поотлъчвала си поотлъчвало си поотлъчвали сте
3 лице поотлъчвал (е) поотлъчвала (е) поотлъчвало (е) поотлъчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотлъчвал била съм поотлъчвала било съм поотлъчвало били сме поотлъчвали
2 лице бил си поотлъчвал била си поотлъчвала било си поотлъчвало били сте поотлъчвали
3 лице бил (е) поотлъчвал била (е) поотлъчвала било (е) поотлъчвало били (са) поотлъчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотлъчвам щяла съм да поотлъчвам щяло съм да поотлъчвам щели сме да поотлъчваме
2 лице щял си да поотлъчваш щяла си да поотлъчваш щяло си да поотлъчваш щели сте да поотлъчвате
3 лице щял (е) да поотлъчва щяла (е) да поотлъчва щяло (е) да поотлъчва щели (са) да поотлъчват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотлъчвал щяла съм да съм поотлъчвала щяло съм да съм поотлъчвало щели сме да сме поотлъчвали
2 лице щял си да си поотлъчвал щяла си да си поотлъчвала щяло си да си поотлъчвало щели сте да сте поотлъчвали
3 лице щял (е) да е поотлъчвал щяла (е) да е поотлъчвала щяло (е) да е поотлъчвало щели (са) да са поотлъчвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотлъчвал бих поотлъчвала бих поотлъчвало бихме поотлъчвали
2 лице би поотлъчвал би поотлъчвала би поотлъчвало бихте поотлъчвали
3 лице би поотлъчвал би поотлъчвала би поотлъчвало биха поотлъчвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
по·от·лъч·вай по·от·лъч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·лъч·ван
непълен член по·от·лъч·ва·ния
пълен член по·от·лъч·ва·ни·ят
женски род по·от·лъч·ва·на
членувано по·от·лъч·ва·на·та
среден род по·от·лъч·ва·но
членувано по·от·лъч·ва·но·то
множествено число по·от·лъч·ва·ни
членувано по·от·лъч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·лъч·вал
непълен член по·от·лъч·ва·лия
пълен член по·от·лъч·ва·ли·ят
женски род по·от·лъч·ва·ла
членувано по·от·лъч·ва·ла·та
среден род по·от·лъч·ва·ло
членувано по·от·лъч·ва·ло·то
множествено число по·от·лъч·ва·ли
членувано по·от·лъч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·лъч·вал
непълен член по·от·лъч·ва·лия
пълен член по·от·лъч·ва·ли·ят
женски род по·от·лъч·ва·ла
членувано по·от·лъч·ва·ла·та
среден род по·от·лъч·ва·ло
членувано по·от·лъч·ва·ло·то
множествено число по·от·лъч·ва·ли
членувано по·от·лъч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·лъч·ващ
непълен член по·от·лъч·ва·щия
пълен член по·от·лъч·ва·щи·ят
женски род по·от·лъч·ва·ща
членувано по·от·лъч·ва·ща·та
среден род по·от·лъч·ва·що
членувано по·от·лъч·ва·що·то
множествено число по·от·лъч·ва·щи
членувано по·от·лъч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

по·от·лъч·вай·ки