Шаблон:Словоформи/поотвиквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотвиквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·вик·вам по·от·вик·ва·ме
2 лице по·от·вик·ваш по·от·вик·ва·те
3 лице по·от·вик·ва по·от·вик·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·вик·вах по·от·вик·вах·ме
2 лице по·от·вик·ва по·от·вик·вах·те
3 лице по·от·вик·ва по·от·вик·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·от·вик·вах по·от·вик·вах·ме
2 лице по·от·вик·ва·ше по·от·вик·вах·те
3 лице по·от·вик·ва·ше по·от·вик·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвиквал съм поотвиквала съм поотвиквало съм поотвиквали сме
2 лице поотвиквал си поотвиквала си поотвиквало си поотвиквали сте
3 лице поотвиквал е поотвиквала е поотвиквало е поотвиквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотвиквал бях поотвиквала бях поотвиквало бяхме поотвиквали
2 лице беше поотвиквал беше поотвиквала беше поотвиквало бяхте поотвиквали
3 лице беше поотвиквал беше поотвиквала беше поотвиквало бяха поотвиквали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще поотвиквам ще поотвикваме
2 лице ще поотвикваш ще поотвиквате
3 лице ще поотвиква ще поотвикват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотвиквал ще съм поотвиквала ще съм поотвиквало ще сме поотвиквали
2 лице ще си поотвиквал ще си поотвиквала ще си поотвиквало ще сте поотвиквали
3 лице ще е поотвиквал ще е поотвиквала ще е поотвиквало ще са поотвиквали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да поотвиквам щяхме да поотвикваме
2 лице щеше да поотвикваш щяхте да поотвиквате
3 лице щеше да поотвиква щяха да поотвикват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотвиквал щях да съм поотвиквала щях да съм поотвиквало щяхме да сме поотвиквали
2 лице щеше да си поотвиквал щеше да си поотвиквала щеше да си поотвиквало щяхте да сте поотвиквали
3 лице щеше да е поотвиквал щеше да е поотвиквала щеше да е поотвиквало щяха да са поотвиквали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвиквал съм поотвиквала съм поотвиквало съм поотвиквали сме
2 лице поотвиквал си поотвиквала си поотвиквало си поотвиквали сте
3 лице поотвиквал (е) поотвиквала (е) поотвиквало (е) поотвиквали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотвиквал съм поотвиквала съм поотвиквало съм поотвиквали сме
2 лице поотвиквал си поотвиквала си поотвиквало си поотвиквали сте
3 лице поотвиквал (е) поотвиквала (е) поотвиквало (е) поотвиквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотвиквал била съм поотвиквала било съм поотвиквало били сме поотвиквали
2 лице бил си поотвиквал била си поотвиквала било си поотвиквало били сте поотвиквали
3 лице бил (е) поотвиквал била (е) поотвиквала било (е) поотвиквало били (са) поотвиквали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотвиквам щяла съм да поотвиквам щяло съм да поотвиквам щели сме да поотвикваме
2 лице щял си да поотвикваш щяла си да поотвикваш щяло си да поотвикваш щели сте да поотвиквате
3 лице щял (е) да поотвиква щяла (е) да поотвиква щяло (е) да поотвиква щели (са) да поотвикват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотвиквал щяла съм да съм поотвиквала щяло съм да съм поотвиквало щели сме да сме поотвиквали
2 лице щял си да си поотвиквал щяла си да си поотвиквала щяло си да си поотвиквало щели сте да сте поотвиквали
3 лице щял (е) да е поотвиквал щяла (е) да е поотвиквала щяло (е) да е поотвиквало щели (са) да са поотвиквали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотвиквал бих поотвиквала бих поотвиквало бихме поотвиквали
2 лице би поотвиквал би поотвиквала би поотвиквало бихте поотвиквали
3 лице би поотвиквал би поотвиквала би поотвиквало биха поотвиквали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
по·от·вик·вай по·от·вик·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вик·ван
непълен член по·от·вик·ва·ния
пълен член по·от·вик·ва·ни·ят
женски род по·от·вик·ва·на
членувано по·от·вик·ва·на·та
среден род по·от·вик·ва·но
членувано по·от·вик·ва·но·то
множествено число по·от·вик·ва·ни
членувано по·от·вик·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вик·вал
непълен член по·от·вик·ва·лия
пълен член по·от·вик·ва·ли·ят
женски род по·от·вик·ва·ла
членувано по·от·вик·ва·ла·та
среден род по·от·вик·ва·ло
членувано по·от·вик·ва·ло·то
множествено число по·от·вик·ва·ли
членувано по·от·вик·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вик·вал
непълен член по·от·вик·ва·лия
пълен член по·от·вик·ва·ли·ят
женски род по·от·вик·ва·ла
членувано по·от·вик·ва·ла·та
среден род по·от·вик·ва·ло
членувано по·от·вик·ва·ло·то
множествено число по·от·вик·ва·ли
членувано по·от·вик·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·от·вик·ващ
непълен член по·от·вик·ва·щия
пълен член по·от·вик·ва·щи·ят
женски род по·от·вик·ва·ща
членувано по·от·вик·ва·ща·та
среден род по·от·вик·ва·що
членувано по·от·вик·ва·що·то
множествено число по·от·вик·ва·щи
членувано по·от·вик·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

по·от·вик·вай·ки