Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поомета

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поомета. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ме·та по·о·ме·тем
2 лице по·о·ме·теш по·о·ме·те·те
3 лице по·о·ме·те по·о·ме·тат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ме·тох по·о·ме·тох·ме
2 лице по·о·ме·те по·о·ме·тох·те
3 лице по·о·ме·те по·о·ме·то·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ме·тях по·о·ме·тях·ме
2 лице по·о·ме·те·ше по·о·ме·тях·те
3 лице по·о·ме·те·ше по·о·ме·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поомел съм поомела съм поомело съм поомели сме
2 лице поомел си поомела си поомело си поомели сте
3 лице поомел е поомела е поомело е поомели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поомел бях поомела бях поомело бяхме поомели
2 лице беше поомел беше поомела беше поомело бяхте поомели
3 лице беше поомел беше поомела беше поомело бяха поомели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поомета ще поометем
2 лице ще поометеш ще поометете
3 лице ще поомете ще поометат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поомел ще съм поомела ще съм поомело ще сме поомели
2 лице ще си поомел ще си поомела ще си поомело ще сте поомели
3 лице ще е поомел ще е поомела ще е поомело ще са поомели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поомета щяхме да поометем
2 лице щеше да поометеш щяхте да поометете
3 лице щеше да поомете щяха да поометат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поомел щях да съм поомела щях да съм поомело щяхме да сме поомели
2 лице щеше да си поомел щеше да си поомела щеше да си поомело щяхте да сте поомели
3 лице щеше да е поомел щеше да е поомела щеше да е поомело щяха да са поомели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поометял съм поометяла съм поометяло съм поометели сме
2 лице поометял си поометяла си поометяло си поометели сте
3 лице поометял (е) поометяла (е) поометяло (е) поометели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поомел съм поомела съм поомело съм поомели сме
2 лице поомел си поомела си поомело си поомели сте
3 лице поомел (е) поомела (е) поомело (е) поомели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поомел била съм поомела било съм поомело били сме поомели
2 лице бил си поомел била си поомела било си поомело били сте поомели
3 лице бил (е) поомел била (е) поомела било (е) поомело били (са) поомели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поомета щяла съм да поомета щяло съм да поомета щели сме да поометем
2 лице щял си да поометеш щяла си да поометеш щяло си да поометеш щели сте да поометете
3 лице щял (е) да поомете щяла (е) да поомете щяло (е) да поомете щели (са) да поометат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поомел щяла съм да съм поомела щяло съм да съм поомело щели сме да сме поомели
2 лице щял си да си поомел щяла си да си поомела щяло си да си поомело щели сте да сте поомели
3 лице щял (е) да е поомел щяла (е) да е поомела щяло (е) да е поомело щели (са) да са поомели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поомел бих поомела бих поомело бихме поомели
2 лице би поомел би поомела би поомело бихте поомели
3 лице би поомел би поомела би поомело биха поомели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·о·ме·ти по·о·ме·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ме·тен
непълен член по·о·ме·те·ния
пълен член по·о·ме·те·ни·ят
женски род по·о·ме·те·на
членувано по·о·ме·те·на·та
среден род по·о·ме·те·но
членувано по·о·ме·те·но·то
множествено число по·о·ме·те·ни
членувано по·о·ме·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·мел
непълен член по·о·ме·лия
пълен член по·о·ме·ли·ят
женски род по·о·ме·ла
членувано по·о·ме·ла·та
среден род по·о·ме·ло
членувано по·о·ме·ло·то
множествено число по·о·ме·ли
членувано по·о·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ме·тял
непълен член по·о·ме·тя·лия
пълен член по·о·ме·тя·ли·ят
женски род по·о·ме·тя·ла
членувано по·о·ме·тя·ла·та
среден род по·о·ме·тя·ло
членувано по·о·ме·тя·ло·то
множествено число по·о·ме·те·ли
членувано по·о·ме·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ме·тящ
непълен член по·о·ме·тя·щия
пълен член по·о·ме·тя·щи·ят
женски род по·о·ме·тя·ща
членувано по·о·ме·тя·ща·та
среден род по·о·ме·тя·що
членувано по·о·ме·тя·що·то
множествено число по·о·ме·тя·щи
членувано по·о·ме·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·о·ме·тей·ки