Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поокуражавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поокуражавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жа·вам по·о·ку·ра·жа·ва·ме
2 лице по·о·ку·ра·жа·ваш по·о·ку·ра·жа·ва·те
3 лице по·о·ку·ра·жа·ва по·о·ку·ра·жа·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жа·вах по·о·ку·ра·жа·вах·ме
2 лице по·о·ку·ра·жа·ва по·о·ку·ра·жа·вах·те
3 лице по·о·ку·ра·жа·ва по·о·ку·ра·жа·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жа·вах по·о·ку·ра·жа·вах·ме
2 лице по·о·ку·ра·жа·ва·ше по·о·ку·ра·жа·вах·те
3 лице по·о·ку·ра·жа·ва·ше по·о·ку·ра·жа·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражавал съм поокуражавала съм поокуражавало съм поокуражавали сме
2 лице поокуражавал си поокуражавала си поокуражавало си поокуражавали сте
3 лице поокуражавал е поокуражавала е поокуражавало е поокуражавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поокуражавал бях поокуражавала бях поокуражавало бяхме поокуражавали
2 лице беше поокуражавал беше поокуражавала беше поокуражавало бяхте поокуражавали
3 лице беше поокуражавал беше поокуражавала беше поокуражавало бяха поокуражавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поокуражавам ще поокуражаваме
2 лице ще поокуражаваш ще поокуражавате
3 лице ще поокуражава ще поокуражават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поокуражавал ще съм поокуражавала ще съм поокуражавало ще сме поокуражавали
2 лице ще си поокуражавал ще си поокуражавала ще си поокуражавало ще сте поокуражавали
3 лице ще е поокуражавал ще е поокуражавала ще е поокуражавало ще са поокуражавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поокуражавам щяхме да поокуражаваме
2 лице щеше да поокуражаваш щяхте да поокуражавате
3 лице щеше да поокуражава щяха да поокуражават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поокуражавал щях да съм поокуражавала щях да съм поокуражавало щяхме да сме поокуражавали
2 лице щеше да си поокуражавал щеше да си поокуражавала щеше да си поокуражавало щяхте да сте поокуражавали
3 лице щеше да е поокуражавал щеше да е поокуражавала щеше да е поокуражавало щяха да са поокуражавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражавал съм поокуражавала съм поокуражавало съм поокуражавали сме
2 лице поокуражавал си поокуражавала си поокуражавало си поокуражавали сте
3 лице поокуражавал (е) поокуражавала (е) поокуражавало (е) поокуражавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражавал съм поокуражавала съм поокуражавало съм поокуражавали сме
2 лице поокуражавал си поокуражавала си поокуражавало си поокуражавали сте
3 лице поокуражавал (е) поокуражавала (е) поокуражавало (е) поокуражавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поокуражавал била съм поокуражавала било съм поокуражавало били сме поокуражавали
2 лице бил си поокуражавал била си поокуражавала било си поокуражавало били сте поокуражавали
3 лице бил (е) поокуражавал била (е) поокуражавала било (е) поокуражавало били (са) поокуражавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поокуражавам щяла съм да поокуражавам щяло съм да поокуражавам щели сме да поокуражаваме
2 лице щял си да поокуражаваш щяла си да поокуражаваш щяло си да поокуражаваш щели сте да поокуражавате
3 лице щял (е) да поокуражава щяла (е) да поокуражава щяло (е) да поокуражава щели (са) да поокуражават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поокуражавал щяла съм да съм поокуражавала щяло съм да съм поокуражавало щели сме да сме поокуражавали
2 лице щял си да си поокуражавал щяла си да си поокуражавала щяло си да си поокуражавало щели сте да сте поокуражавали
3 лице щял (е) да е поокуражавал щяла (е) да е поокуражавала щяло (е) да е поокуражавало щели (са) да са поокуражавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поокуражавал бих поокуражавала бих поокуражавало бихме поокуражавали
2 лице би поокуражавал би поокуражавала би поокуражавало бихте поокуражавали
3 лице би поокуражавал би поокуражавала би поокуражавало биха поокуражавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·о·ку·ра·жа·вай по·о·ку·ра·жа·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жа·ван
непълен член по·о·ку·ра·жа·ва·ния
пълен член по·о·ку·ра·жа·ва·ни·ят
женски род по·о·ку·ра·жа·ва·на
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·на·та
среден род по·о·ку·ра·жа·ва·но
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·но·то
множествено число по·о·ку·ра·жа·ва·ни
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жа·вал
непълен член по·о·ку·ра·жа·ва·лия
пълен член по·о·ку·ра·жа·ва·ли·ят
женски род по·о·ку·ра·жа·ва·ла
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ла·та
среден род по·о·ку·ра·жа·ва·ло
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ло·то
множествено число по·о·ку·ра·жа·ва·ли
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жа·вал
непълен член по·о·ку·ра·жа·ва·лия
пълен член по·о·ку·ра·жа·ва·ли·ят
женски род по·о·ку·ра·жа·ва·ла
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ла·та
среден род по·о·ку·ра·жа·ва·ло
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ло·то
множествено число по·о·ку·ра·жа·ва·ли
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жа·ващ
непълен член по·о·ку·ра·жа·ва·щия
пълен член по·о·ку·ра·жа·ва·щи·ят
женски род по·о·ку·ра·жа·ва·ща
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·ща·та
среден род по·о·ку·ра·жа·ва·що
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·що·то
множествено число по·о·ку·ра·жа·ва·щи
членувано по·о·ку·ра·жа·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·о·ку·ра·жа·вай·ки