Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поокуража

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поокуража. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жа по·о·ку·ра·жим
2 лице по·о·ку·ра·жиш по·о·ку·ра·жи·те
3 лице по·о·ку·ра·жи по·о·ку·ра·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жих по·о·ку·ра·жих·ме
2 лице по·о·ку·ра·жи по·о·ку·ра·жих·те
3 лице по·о·ку·ра·жи по·о·ку·ра·жи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·о·ку·ра·жех по·о·ку·ра·жех·ме
2 лице по·о·ку·ра·же·ше по·о·ку·ра·жех·те
3 лице по·о·ку·ра·же·ше по·о·ку·ра·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражил съм поокуражила съм поокуражило съм поокуражили сме
2 лице поокуражил си поокуражила си поокуражило си поокуражили сте
3 лице поокуражил е поокуражила е поокуражило е поокуражили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поокуражил бях поокуражила бях поокуражило бяхме поокуражили
2 лице беше поокуражил беше поокуражила беше поокуражило бяхте поокуражили
3 лице беше поокуражил беше поокуражила беше поокуражило бяха поокуражили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поокуража ще поокуражим
2 лице ще поокуражиш ще поокуражите
3 лице ще поокуражи ще поокуражат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поокуражил ще съм поокуражила ще съм поокуражило ще сме поокуражили
2 лице ще си поокуражил ще си поокуражила ще си поокуражило ще сте поокуражили
3 лице ще е поокуражил ще е поокуражила ще е поокуражило ще са поокуражили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поокуража щяхме да поокуражим
2 лице щеше да поокуражиш щяхте да поокуражите
3 лице щеше да поокуражи щяха да поокуражат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поокуражил щях да съм поокуражила щях да съм поокуражило щяхме да сме поокуражили
2 лице щеше да си поокуражил щеше да си поокуражила щеше да си поокуражило щяхте да сте поокуражили
3 лице щеше да е поокуражил щеше да е поокуражила щеше да е поокуражило щяха да са поокуражили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражел съм поокуражела съм поокуражело съм поокуражели сме
2 лице поокуражел си поокуражела си поокуражело си поокуражели сте
3 лице поокуражел (е) поокуражела (е) поокуражело (е) поокуражели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поокуражил съм поокуражила съм поокуражило съм поокуражили сме
2 лице поокуражил си поокуражила си поокуражило си поокуражили сте
3 лице поокуражил (е) поокуражила (е) поокуражило (е) поокуражили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поокуражил била съм поокуражила било съм поокуражило били сме поокуражили
2 лице бил си поокуражил била си поокуражила било си поокуражило били сте поокуражили
3 лице бил (е) поокуражил била (е) поокуражила било (е) поокуражило били (са) поокуражили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поокуража щяла съм да поокуража щяло съм да поокуража щели сме да поокуражим
2 лице щял си да поокуражиш щяла си да поокуражиш щяло си да поокуражиш щели сте да поокуражите
3 лице щял (е) да поокуражи щяла (е) да поокуражи щяло (е) да поокуражи щели (са) да поокуражат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поокуражил щяла съм да съм поокуражила щяло съм да съм поокуражило щели сме да сме поокуражили
2 лице щял си да си поокуражил щяла си да си поокуражила щяло си да си поокуражило щели сте да сте поокуражили
3 лице щял (е) да е поокуражил щяла (е) да е поокуражила щяло (е) да е поокуражило щели (са) да са поокуражили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поокуражил бих поокуражила бих поокуражило бихме поокуражили
2 лице би поокуражил би поокуражила би поокуражило бихте поокуражили
3 лице би поокуражил би поокуражила би поокуражило биха поокуражили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·о·ку·ра·жи по·о·ку·ра·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жен
непълен член по·о·ку·ра·же·ния
пълен член по·о·ку·ра·же·ни·ят
женски род по·о·ку·ра·же·на
членувано по·о·ку·ра·же·на·та
среден род по·о·ку·ра·же·но
членувано по·о·ку·ра·же·но·то
множествено число по·о·ку·ра·же·ни
членувано по·о·ку·ра·же·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жил
непълен член по·о·ку·ра·жи·лия
пълен член по·о·ку·ра·жи·ли·ят
женски род по·о·ку·ра·жи·ла
членувано по·о·ку·ра·жи·ла·та
среден род по·о·ку·ра·жи·ло
членувано по·о·ку·ра·жи·ло·то
множествено число по·о·ку·ра·жи·ли
членувано по·о·ку·ра·жи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жел
непълен член по·о·ку·ра·же·лия
пълен член по·о·ку·ра·же·ли·ят
женски род по·о·ку·ра·же·ла
членувано по·о·ку·ра·же·ла·та
среден род по·о·ку·ра·же·ло
членувано по·о·ку·ра·же·ло·то
множествено число по·о·ку·ра·же·ли
членувано по·о·ку·ра·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·о·ку·ра·жещ
непълен член по·о·ку·ра·же·щия
пълен член по·о·ку·ра·же·щи·ят
женски род по·о·ку·ра·же·ща
членувано по·о·ку·ра·же·ща·та
среден род по·о·ку·ра·же·що
членувано по·о·ку·ра·же·що·то
множествено число по·о·ку·ра·же·щи
членувано по·о·ку·ра·же·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·о·ку·ра·жей·ки