Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понацупя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понацупя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·цу·пя по·на·цу·пим
2 лице по·на·цу·пиш по·на·цу·пи·те
3 лице по·на·цу·пи по·на·цу·пят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·цу·пих по·на·цу·пих·ме
2 лице по·на·цу·пи по·на·цу·пих·те
3 лице по·на·цу·пи по·на·цу·пи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·цу·пех по·на·цу·пех·ме
2 лице по·на·цу·пе·ше по·на·цу·пех·те
3 лице по·на·цу·пе·ше по·на·цу·пе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понацупил съм понацупила съм понацупило съм понацупили сме
2 лице понацупил си понацупила си понацупило си понацупили сте
3 лице понацупил е понацупила е понацупило е понацупили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понацупил бях понацупила бях понацупило бяхме понацупили
2 лице беше понацупил беше понацупила беше понацупило бяхте понацупили
3 лице беше понацупил беше понацупила беше понацупило бяха понацупили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понацупя ще понацупим
2 лице ще понацупиш ще понацупите
3 лице ще понацупи ще понацупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понацупил ще съм понацупила ще съм понацупило ще сме понацупили
2 лице ще си понацупил ще си понацупила ще си понацупило ще сте понацупили
3 лице ще е понацупил ще е понацупила ще е понацупило ще са понацупили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понацупя щяхме да понацупим
2 лице щеше да понацупиш щяхте да понацупите
3 лице щеше да понацупи щяха да понацупят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понацупил щях да съм понацупила щях да съм понацупило щяхме да сме понацупили
2 лице щеше да си понацупил щеше да си понацупила щеше да си понацупило щяхте да сте понацупили
3 лице щеше да е понацупил щеше да е понацупила щеше да е понацупило щяха да са понацупили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понацупел съм понацупела съм понацупело съм понацупели сме
2 лице понацупел си понацупела си понацупело си понацупели сте
3 лице понацупел (е) понацупела (е) понацупело (е) понацупели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понацупил съм понацупила съм понацупило съм понацупили сме
2 лице понацупил си понацупила си понацупило си понацупили сте
3 лице понацупил (е) понацупила (е) понацупило (е) понацупили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понацупил била съм понацупила било съм понацупило били сме понацупили
2 лице бил си понацупил била си понацупила било си понацупило били сте понацупили
3 лице бил (е) понацупил била (е) понацупила било (е) понацупило били (са) понацупили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понацупя щяла съм да понацупя щяло съм да понацупя щели сме да понацупим
2 лице щял си да понацупиш щяла си да понацупиш щяло си да понацупиш щели сте да понацупите
3 лице щял (е) да понацупи щяла (е) да понацупи щяло (е) да понацупи щели (са) да понацупят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понацупил щяла съм да съм понацупила щяло съм да съм понацупило щели сме да сме понацупили
2 лице щял си да си понацупил щяла си да си понацупила щяло си да си понацупило щели сте да сте понацупили
3 лице щял (е) да е понацупил щяла (е) да е понацупила щяло (е) да е понацупило щели (са) да са понацупили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понацупил бих понацупила бих понацупило бихме понацупили
2 лице би понацупил би понацупила би понацупило бихте понацупили
3 лице би понацупил би понацупила би понацупило биха понацупили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·цу·пи по·на·цу·пе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·цу·пен
непълен член по·на·цу·пе·ния
пълен член по·на·цу·пе·ни·ят
женски род по·на·цу·пе·на
членувано по·на·цу·пе·на·та
среден род по·на·цу·пе·но
членувано по·на·цу·пе·но·то
множествено число по·на·цу·пе·ни
членувано по·на·цу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·цу·пил
непълен член по·на·цу·пи·лия
пълен член по·на·цу·пи·ли·ят
женски род по·на·цу·пи·ла
членувано по·на·цу·пи·ла·та
среден род по·на·цу·пи·ло
членувано по·на·цу·пи·ло·то
множествено число по·на·цу·пи·ли
членувано по·на·цу·пи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·цу·пел
непълен член по·на·цу·пе·лия
пълен член по·на·цу·пе·ли·ят
женски род по·на·цу·пе·ла
членувано по·на·цу·пе·ла·та
среден род по·на·цу·пе·ло
членувано по·на·цу·пе·ло·то
множествено число по·на·цу·пе·ли
членувано по·на·цу·пе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·цу·пещ
непълен член по·на·цу·пе·щия
пълен член по·на·цу·пе·щи·ят
женски род по·на·цу·пе·ща
членувано по·на·цу·пе·ща·та
среден род по·на·цу·пе·що
членувано по·на·цу·пе·що·то
множествено число по·на·цу·пе·щи
членувано по·на·цу·пе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·цу·пей·ки