Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понамеквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понамеквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·мек·вам по·на·мек·ва·ме
2 лице по·на·мек·ваш по·на·мек·ва·те
3 лице по·на·мек·ва по·на·мек·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·мек·вах по·на·мек·вах·ме
2 лице по·на·мек·ва по·на·мек·вах·те
3 лице по·на·мек·ва по·на·мек·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·мек·вах по·на·мек·вах·ме
2 лице по·на·мек·ва·ше по·на·мек·вах·те
3 лице по·на·мек·ва·ше по·на·мек·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понамеквал съм понамеквала съм понамеквало съм понамеквали сме
2 лице понамеквал си понамеквала си понамеквало си понамеквали сте
3 лице понамеквал е понамеквала е понамеквало е понамеквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понамеквал бях понамеквала бях понамеквало бяхме понамеквали
2 лице беше понамеквал беше понамеквала беше понамеквало бяхте понамеквали
3 лице беше понамеквал беше понамеквала беше понамеквало бяха понамеквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понамеквам ще понамекваме
2 лице ще понамекваш ще понамеквате
3 лице ще понамеква ще понамекват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понамеквал ще съм понамеквала ще съм понамеквало ще сме понамеквали
2 лице ще си понамеквал ще си понамеквала ще си понамеквало ще сте понамеквали
3 лице ще е понамеквал ще е понамеквала ще е понамеквало ще са понамеквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понамеквам щяхме да понамекваме
2 лице щеше да понамекваш щяхте да понамеквате
3 лице щеше да понамеква щяха да понамекват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понамеквал щях да съм понамеквала щях да съм понамеквало щяхме да сме понамеквали
2 лице щеше да си понамеквал щеше да си понамеквала щеше да си понамеквало щяхте да сте понамеквали
3 лице щеше да е понамеквал щеше да е понамеквала щеше да е понамеквало щяха да са понамеквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понамеквал съм понамеквала съм понамеквало съм понамеквали сме
2 лице понамеквал си понамеквала си понамеквало си понамеквали сте
3 лице понамеквал (е) понамеквала (е) понамеквало (е) понамеквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понамеквал съм понамеквала съм понамеквало съм понамеквали сме
2 лице понамеквал си понамеквала си понамеквало си понамеквали сте
3 лице понамеквал (е) понамеквала (е) понамеквало (е) понамеквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понамеквал била съм понамеквала било съм понамеквало били сме понамеквали
2 лице бил си понамеквал била си понамеквала било си понамеквало били сте понамеквали
3 лице бил (е) понамеквал била (е) понамеквала било (е) понамеквало били (са) понамеквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понамеквам щяла съм да понамеквам щяло съм да понамеквам щели сме да понамекваме
2 лице щял си да понамекваш щяла си да понамекваш щяло си да понамекваш щели сте да понамеквате
3 лице щял (е) да понамеква щяла (е) да понамеква щяло (е) да понамеква щели (са) да понамекват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понамеквал щяла съм да съм понамеквала щяло съм да съм понамеквало щели сме да сме понамеквали
2 лице щял си да си понамеквал щяла си да си понамеквала щяло си да си понамеквало щели сте да сте понамеквали
3 лице щял (е) да е понамеквал щяла (е) да е понамеквала щяло (е) да е понамеквало щели (са) да са понамеквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понамеквал бих понамеквала бих понамеквало бихме понамеквали
2 лице би понамеквал би понамеквала би понамеквало бихте понамеквали
3 лице би понамеквал би понамеквала би понамеквало биха понамеквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·мек·вай по·на·мек·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·мек·ван
непълен член по·на·мек·ва·ния
пълен член по·на·мек·ва·ни·ят
женски род по·на·мек·ва·на
членувано по·на·мек·ва·на·та
среден род по·на·мек·ва·но
членувано по·на·мек·ва·но·то
множествено число по·на·мек·ва·ни
членувано по·на·мек·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·мек·вал
непълен член по·на·мек·ва·лия
пълен член по·на·мек·ва·ли·ят
женски род по·на·мек·ва·ла
членувано по·на·мек·ва·ла·та
среден род по·на·мек·ва·ло
членувано по·на·мек·ва·ло·то
множествено число по·на·мек·ва·ли
членувано по·на·мек·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·мек·вал
непълен член по·на·мек·ва·лия
пълен член по·на·мек·ва·ли·ят
женски род по·на·мек·ва·ла
членувано по·на·мек·ва·ла·та
среден род по·на·мек·ва·ло
членувано по·на·мек·ва·ло·то
множествено число по·на·мек·ва·ли
членувано по·на·мек·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·мек·ващ
непълен член по·на·мек·ва·щия
пълен член по·на·мек·ва·щи·ят
женски род по·на·мек·ва·ща
членувано по·на·мек·ва·ща·та
среден род по·на·мек·ва·що
членувано по·на·мек·ва·що·то
множествено число по·на·мек·ва·щи
членувано по·на·мек·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·мек·вай·ки