Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поналютя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поналютя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тя по·на·лю·тим
2 лице по·на·лю·тиш по·на·лю·ти·те
3 лице по·на·лю·ти по·на·лю·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тих по·на·лю·тих·ме
2 лице по·на·лю·ти по·на·лю·тих·те
3 лице по·на·лю·ти по·на·лю·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тях по·на·лю·тях·ме
2 лице по·на·лю·те·ше по·на·лю·тях·те
3 лице по·на·лю·те·ше по·на·лю·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютил съм поналютила съм поналютило съм поналютили сме
2 лице поналютил си поналютила си поналютило си поналютили сте
3 лице поналютил е поналютила е поналютило е поналютили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поналютил бях поналютила бях поналютило бяхме поналютили
2 лице беше поналютил беше поналютила беше поналютило бяхте поналютили
3 лице беше поналютил беше поналютила беше поналютило бяха поналютили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поналютя ще поналютим
2 лице ще поналютиш ще поналютите
3 лице ще поналюти ще поналютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поналютил ще съм поналютила ще съм поналютило ще сме поналютили
2 лице ще си поналютил ще си поналютила ще си поналютило ще сте поналютили
3 лице ще е поналютил ще е поналютила ще е поналютило ще са поналютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поналютя щяхме да поналютим
2 лице щеше да поналютиш щяхте да поналютите
3 лице щеше да поналюти щяха да поналютят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поналютил щях да съм поналютила щях да съм поналютило щяхме да сме поналютили
2 лице щеше да си поналютил щеше да си поналютила щеше да си поналютило щяхте да сте поналютили
3 лице щеше да е поналютил щеше да е поналютила щеше да е поналютило щяха да са поналютили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютял съм поналютяла съм поналютяло съм поналютели сме
2 лице поналютял си поналютяла си поналютяло си поналютели сте
3 лице поналютял (е) поналютяла (е) поналютяло (е) поналютели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютил съм поналютила съм поналютило съм поналютили сме
2 лице поналютил си поналютила си поналютило си поналютили сте
3 лице поналютил (е) поналютила (е) поналютило (е) поналютили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поналютил била съм поналютила било съм поналютило били сме поналютили
2 лице бил си поналютил била си поналютила било си поналютило били сте поналютили
3 лице бил (е) поналютил била (е) поналютила било (е) поналютило били (са) поналютили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поналютя щяла съм да поналютя щяло съм да поналютя щели сме да поналютим
2 лице щял си да поналютиш щяла си да поналютиш щяло си да поналютиш щели сте да поналютите
3 лице щял (е) да поналюти щяла (е) да поналюти щяло (е) да поналюти щели (са) да поналютят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поналютил щяла съм да съм поналютила щяло съм да съм поналютило щели сме да сме поналютили
2 лице щял си да си поналютил щяла си да си поналютила щяло си да си поналютило щели сте да сте поналютили
3 лице щял (е) да е поналютил щяла (е) да е поналютила щяло (е) да е поналютило щели (са) да са поналютили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поналютил бих поналютила бих поналютило бихме поналютили
2 лице би поналютил би поналютила би поналютило бихте поналютили
3 лице би поналютил би поналютила би поналютило биха поналютили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·лю·ти по·на·лю·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тен
непълен член по·на·лю·те·ния
пълен член по·на·лю·те·ни·ят
женски род по·на·лю·те·на
членувано по·на·лю·те·на·та
среден род по·на·лю·те·но
членувано по·на·лю·те·но·то
множествено число по·на·лю·те·ни
членувано по·на·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тил
непълен член по·на·лю·ти·лия
пълен член по·на·лю·ти·ли·ят
женски род по·на·лю·ти·ла
членувано по·на·лю·ти·ла·та
среден род по·на·лю·ти·ло
членувано по·на·лю·ти·ло·то
множествено число по·на·лю·ти·ли
членувано по·на·лю·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тял
непълен член по·на·лю·тя·лия
пълен член по·на·лю·тя·ли·ят
женски род по·на·лю·тя·ла
членувано по·на·лю·тя·ла·та
среден род по·на·лю·тя·ло
членувано по·на·лю·тя·ло·то
множествено число по·на·лю·те·ли
членувано по·на·лю·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тящ
непълен член по·на·лю·тя·щия
пълен член по·на·лю·тя·щи·ят
женски род по·на·лю·тя·ща
членувано по·на·лю·тя·ща·та
среден род по·на·лю·тя·що
членувано по·на·лю·тя·що·то
множествено число по·на·лю·тя·щи
членувано по·на·лю·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·лю·тей·ки