Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понабърча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понабърча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·бър·ча по·на·бър·чим
2 лице по·на·бър·чиш по·на·бър·чи·те
3 лице по·на·бър·чи по·на·бър·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·бър·чих по·на·бър·чих·ме
2 лице по·на·бър·чи по·на·бър·чих·те
3 лице по·на·бър·чи по·на·бър·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·бър·чех по·на·бър·чех·ме
2 лице по·на·бър·че·ше по·на·бър·чех·те
3 лице по·на·бър·че·ше по·на·бър·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчил съм понабърчила съм понабърчило съм понабърчили сме
2 лице понабърчил си понабърчила си понабърчило си понабърчили сте
3 лице понабърчил е понабърчила е понабърчило е понабърчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понабърчил бях понабърчила бях понабърчило бяхме понабърчили
2 лице беше понабърчил беше понабърчила беше понабърчило бяхте понабърчили
3 лице беше понабърчил беше понабърчила беше понабърчило бяха понабърчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понабърча ще понабърчим
2 лице ще понабърчиш ще понабърчите
3 лице ще понабърчи ще понабърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понабърчил ще съм понабърчила ще съм понабърчило ще сме понабърчили
2 лице ще си понабърчил ще си понабърчила ще си понабърчило ще сте понабърчили
3 лице ще е понабърчил ще е понабърчила ще е понабърчило ще са понабърчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понабърча щяхме да понабърчим
2 лице щеше да понабърчиш щяхте да понабърчите
3 лице щеше да понабърчи щяха да понабърчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понабърчил щях да съм понабърчила щях да съм понабърчило щяхме да сме понабърчили
2 лице щеше да си понабърчил щеше да си понабърчила щеше да си понабърчило щяхте да сте понабърчили
3 лице щеше да е понабърчил щеше да е понабърчила щеше да е понабърчило щяха да са понабърчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчел съм понабърчела съм понабърчело съм понабърчели сме
2 лице понабърчел си понабърчела си понабърчело си понабърчели сте
3 лице понабърчел (е) понабърчела (е) понабърчело (е) понабърчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понабърчил съм понабърчила съм понабърчило съм понабърчили сме
2 лице понабърчил си понабърчила си понабърчило си понабърчили сте
3 лице понабърчил (е) понабърчила (е) понабърчило (е) понабърчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понабърчил била съм понабърчила било съм понабърчило били сме понабърчили
2 лице бил си понабърчил била си понабърчила било си понабърчило били сте понабърчили
3 лице бил (е) понабърчил била (е) понабърчила било (е) понабърчило били (са) понабърчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понабърча щяла съм да понабърча щяло съм да понабърча щели сме да понабърчим
2 лице щял си да понабърчиш щяла си да понабърчиш щяло си да понабърчиш щели сте да понабърчите
3 лице щял (е) да понабърчи щяла (е) да понабърчи щяло (е) да понабърчи щели (са) да понабърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понабърчил щяла съм да съм понабърчила щяло съм да съм понабърчило щели сме да сме понабърчили
2 лице щял си да си понабърчил щяла си да си понабърчила щяло си да си понабърчило щели сте да сте понабърчили
3 лице щял (е) да е понабърчил щяла (е) да е понабърчила щяло (е) да е понабърчило щели (са) да са понабърчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понабърчил бих понабърчила бих понабърчило бихме понабърчили
2 лице би понабърчил би понабърчила би понабърчило бихте понабърчили
3 лице би понабърчил би понабърчила би понабърчило биха понабърчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·бър·чи по·на·бър·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·бър·чен
непълен член по·на·бър·че·ния
пълен член по·на·бър·че·ни·ят
женски род по·на·бър·че·на
членувано по·на·бър·че·на·та
среден род по·на·бър·че·но
членувано по·на·бър·че·но·то
множествено число по·на·бър·че·ни
членувано по·на·бър·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·бър·чил
непълен член по·на·бър·чи·лия
пълен член по·на·бър·чи·ли·ят
женски род по·на·бър·чи·ла
членувано по·на·бър·чи·ла·та
среден род по·на·бър·чи·ло
членувано по·на·бър·чи·ло·то
множествено число по·на·бър·чи·ли
членувано по·на·бър·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·бър·чел
непълен член по·на·бър·че·лия
пълен член по·на·бър·че·ли·ят
женски род по·на·бър·че·ла
членувано по·на·бър·че·ла·та
среден род по·на·бър·че·ло
членувано по·на·бър·че·ло·то
множествено число по·на·бър·че·ли
членувано по·на·бър·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·бър·чещ
непълен член по·на·бър·че·щия
пълен член по·на·бър·че·щи·ят
женски род по·на·бър·че·ща
членувано по·на·бър·че·ща·та
среден род по·на·бър·че·що
членувано по·на·бър·че·що·то
множествено число по·на·бър·че·щи
членувано по·на·бър·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·бър·чей·ки