Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизчакам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизчакам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ча·кам по·из·ча·ка·ме
2 лице по·из·ча·каш по·из·ча·ка·те
3 лице по·из·ча·ка по·из·ча·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ча·ках по·из·ча·ках·ме
2 лице по·из·ча·ка по·из·ча·ках·те
3 лице по·из·ча·ка по·из·ча·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ча·ках по·из·ча·ках·ме
2 лице по·из·ча·ка·ше по·из·ча·ках·те
3 лице по·из·ча·ка·ше по·из·ча·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизчакал съм поизчакала съм поизчакало съм поизчакали сме
2 лице поизчакал си поизчакала си поизчакало си поизчакали сте
3 лице поизчакал е поизчакала е поизчакало е поизчакали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизчакал бях поизчакала бях поизчакало бяхме поизчакали
2 лице беше поизчакал беше поизчакала беше поизчакало бяхте поизчакали
3 лице беше поизчакал беше поизчакала беше поизчакало бяха поизчакали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизчакам ще поизчакаме
2 лице ще поизчакаш ще поизчакате
3 лице ще поизчака ще поизчакат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизчакал ще съм поизчакала ще съм поизчакало ще сме поизчакали
2 лице ще си поизчакал ще си поизчакала ще си поизчакало ще сте поизчакали
3 лице ще е поизчакал ще е поизчакала ще е поизчакало ще са поизчакали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизчакам щяхме да поизчакаме
2 лице щеше да поизчакаш щяхте да поизчакате
3 лице щеше да поизчака щяха да поизчакат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизчакал щях да съм поизчакала щях да съм поизчакало щяхме да сме поизчакали
2 лице щеше да си поизчакал щеше да си поизчакала щеше да си поизчакало щяхте да сте поизчакали
3 лице щеше да е поизчакал щеше да е поизчакала щеше да е поизчакало щяха да са поизчакали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизчакал съм поизчакала съм поизчакало съм поизчакали сме
2 лице поизчакал си поизчакала си поизчакало си поизчакали сте
3 лице поизчакал (е) поизчакала (е) поизчакало (е) поизчакали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизчакал съм поизчакала съм поизчакало съм поизчакали сме
2 лице поизчакал си поизчакала си поизчакало си поизчакали сте
3 лице поизчакал (е) поизчакала (е) поизчакало (е) поизчакали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизчакал била съм поизчакала било съм поизчакало били сме поизчакали
2 лице бил си поизчакал била си поизчакала било си поизчакало били сте поизчакали
3 лице бил (е) поизчакал била (е) поизчакала било (е) поизчакало били (са) поизчакали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизчакам щяла съм да поизчакам щяло съм да поизчакам щели сме да поизчакаме
2 лице щял си да поизчакаш щяла си да поизчакаш щяло си да поизчакаш щели сте да поизчакате
3 лице щял (е) да поизчака щяла (е) да поизчака щяло (е) да поизчака щели (са) да поизчакат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизчакал щяла съм да съм поизчакала щяло съм да съм поизчакало щели сме да сме поизчакали
2 лице щял си да си поизчакал щяла си да си поизчакала щяло си да си поизчакало щели сте да сте поизчакали
3 лице щял (е) да е поизчакал щяла (е) да е поизчакала щяло (е) да е поизчакало щели (са) да са поизчакали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизчакал бих поизчакала бих поизчакало бихме поизчакали
2 лице би поизчакал би поизчакала би поизчакало бихте поизчакали
3 лице би поизчакал би поизчакала би поизчакало биха поизчакали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·ча·кай по·из·ча·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ча·кан
непълен член по·из·ча·ка·ния
пълен член по·из·ча·ка·ни·ят
женски род по·из·ча·ка·на
членувано по·из·ча·ка·на·та
среден род по·из·ча·ка·но
членувано по·из·ча·ка·но·то
множествено число по·из·ча·ка·ни
членувано по·из·ча·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ча·кал
непълен член по·из·ча·ка·лия
пълен член по·из·ча·ка·ли·ят
женски род по·из·ча·ка·ла
членувано по·из·ча·ка·ла·та
среден род по·из·ча·ка·ло
членувано по·из·ча·ка·ло·то
множествено число по·из·ча·ка·ли
членувано по·из·ча·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ча·кал
непълен член по·из·ча·ка·лия
пълен член по·из·ча·ка·ли·ят
женски род по·из·ча·ка·ла
членувано по·из·ча·ка·ла·та
среден род по·из·ча·ка·ло
членувано по·из·ча·ка·ло·то
множествено число по·из·ча·ка·ли
членувано по·из·ча·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ча·кащ
непълен член по·из·ча·ка·щия
пълен член по·из·ча·ка·щи·ят
женски род по·из·ча·ка·ща
членувано по·из·ча·ка·ща·та
среден род по·из·ча·ка·що
членувано по·из·ча·ка·що·то
множествено число по·из·ча·ка·щи
членувано по·из·ча·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·ча·кай·ки