Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизплаша

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизплаша. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·п·ла·ша по·из·п·ла·шим
2 лице по·из·п·ла·шиш по·из·п·ла·ши·те
3 лице по·из·п·ла·ши по·из·п·ла·шат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·п·ла·ших по·из·п·ла·ших·ме
2 лице по·из·п·ла·ши по·из·п·ла·ших·те
3 лице по·из·п·ла·ши по·из·п·ла·ши·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·п·ла·шех по·из·п·ла·шех·ме
2 лице по·из·п·ла·ше·ше по·из·п·ла·шех·те
3 лице по·из·п·ла·ше·ше по·из·п·ла·ше·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизплашил съм поизплашила съм поизплашило съм поизплашили сме
2 лице поизплашил си поизплашила си поизплашило си поизплашили сте
3 лице поизплашил е поизплашила е поизплашило е поизплашили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизплашил бях поизплашила бях поизплашило бяхме поизплашили
2 лице беше поизплашил беше поизплашила беше поизплашило бяхте поизплашили
3 лице беше поизплашил беше поизплашила беше поизплашило бяха поизплашили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизплаша ще поизплашим
2 лице ще поизплашиш ще поизплашите
3 лице ще поизплаши ще поизплашат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизплашил ще съм поизплашила ще съм поизплашило ще сме поизплашили
2 лице ще си поизплашил ще си поизплашила ще си поизплашило ще сте поизплашили
3 лице ще е поизплашил ще е поизплашила ще е поизплашило ще са поизплашили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизплаша щяхме да поизплашим
2 лице щеше да поизплашиш щяхте да поизплашите
3 лице щеше да поизплаши щяха да поизплашат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизплашил щях да съм поизплашила щях да съм поизплашило щяхме да сме поизплашили
2 лице щеше да си поизплашил щеше да си поизплашила щеше да си поизплашило щяхте да сте поизплашили
3 лице щеше да е поизплашил щеше да е поизплашила щеше да е поизплашило щяха да са поизплашили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизплашел съм поизплашела съм поизплашело съм поизплашели сме
2 лице поизплашел си поизплашела си поизплашело си поизплашели сте
3 лице поизплашел (е) поизплашела (е) поизплашело (е) поизплашели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизплашил съм поизплашила съм поизплашило съм поизплашили сме
2 лице поизплашил си поизплашила си поизплашило си поизплашили сте
3 лице поизплашил (е) поизплашила (е) поизплашило (е) поизплашили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизплашил била съм поизплашила било съм поизплашило били сме поизплашили
2 лице бил си поизплашил била си поизплашила било си поизплашило били сте поизплашили
3 лице бил (е) поизплашил била (е) поизплашила било (е) поизплашило били (са) поизплашили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизплаша щяла съм да поизплаша щяло съм да поизплаша щели сме да поизплашим
2 лице щял си да поизплашиш щяла си да поизплашиш щяло си да поизплашиш щели сте да поизплашите
3 лице щял (е) да поизплаши щяла (е) да поизплаши щяло (е) да поизплаши щели (са) да поизплашат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизплашил щяла съм да съм поизплашила щяло съм да съм поизплашило щели сме да сме поизплашили
2 лице щял си да си поизплашил щяла си да си поизплашила щяло си да си поизплашило щели сте да сте поизплашили
3 лице щял (е) да е поизплашил щяла (е) да е поизплашила щяло (е) да е поизплашило щели (са) да са поизплашили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизплашил бих поизплашила бих поизплашило бихме поизплашили
2 лице би поизплашил би поизплашила би поизплашило бихте поизплашили
3 лице би поизплашил би поизплашила би поизплашило биха поизплашили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·п·ла·ши по·из·п·ла·ше·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·п·ла·шен
непълен член по·из·п·ла·ше·ния
пълен член по·из·п·ла·ше·ни·ят
женски род по·из·п·ла·ше·на
членувано по·из·п·ла·ше·на·та
среден род по·из·п·ла·ше·но
членувано по·из·п·ла·ше·но·то
множествено число по·из·п·ла·ше·ни
членувано по·из·п·ла·ше·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·п·ла·шил
непълен член по·из·п·ла·ши·лия
пълен член по·из·п·ла·ши·ли·ят
женски род по·из·п·ла·ши·ла
членувано по·из·п·ла·ши·ла·та
среден род по·из·п·ла·ши·ло
членувано по·из·п·ла·ши·ло·то
множествено число по·из·п·ла·ши·ли
членувано по·из·п·ла·ши·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·п·ла·шел
непълен член по·из·п·ла·ше·лия
пълен член по·из·п·ла·ше·ли·ят
женски род по·из·п·ла·ше·ла
членувано по·из·п·ла·ше·ла·та
среден род по·из·п·ла·ше·ло
членувано по·из·п·ла·ше·ло·то
множествено число по·из·п·ла·ше·ли
членувано по·из·п·ла·ше·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·п·ла·шещ
непълен член по·из·п·ла·ше·щия
пълен член по·из·п·ла·ше·щи·ят
женски род по·из·п·ла·ше·ща
членувано по·из·п·ла·ше·ща·та
среден род по·из·п·ла·ше·що
членувано по·из·п·ла·ше·що·то
множествено число по·из·п·ла·ше·щи
членувано по·из·п·ла·ше·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·п·ла·шей·ки