Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизместям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизместям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тям по·из·мес·тя·ме
2 лице по·из·мес·тяш по·из·мес·тя·те
3 лице по·из·мес·тя по·из·мес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тях по·из·мес·тях·ме
2 лице по·из·мес·тя по·из·мес·тях·те
3 лице по·из·мес·тя по·из·мес·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тях по·из·мес·тях·ме
2 лице по·из·мес·тя·ше по·из·мес·тях·те
3 лице по·из·мес·тя·ше по·из·мес·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместял съм поизместяла съм поизместяло съм поизместяли сме
2 лице поизместял си поизместяла си поизместяло си поизместяли сте
3 лице поизместял е поизместяла е поизместяло е поизместяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизместял бях поизместяла бях поизместяло бяхме поизместяли
2 лице беше поизместял беше поизместяла беше поизместяло бяхте поизместяли
3 лице беше поизместял беше поизместяла беше поизместяло бяха поизместяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизместям ще поизместяме
2 лице ще поизместяш ще поизместяте
3 лице ще поизместя ще поизместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизместял ще съм поизместяла ще съм поизместяло ще сме поизместяли
2 лице ще си поизместял ще си поизместяла ще си поизместяло ще сте поизместяли
3 лице ще е поизместял ще е поизместяла ще е поизместяло ще са поизместяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизместям щяхме да поизместяме
2 лице щеше да поизместяш щяхте да поизместяте
3 лице щеше да поизместя щяха да поизместят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизместял щях да съм поизместяла щях да съм поизместяло щяхме да сме поизместяли
2 лице щеше да си поизместял щеше да си поизместяла щеше да си поизместяло щяхте да сте поизместяли
3 лице щеше да е поизместял щеше да е поизместяла щеше да е поизместяло щяха да са поизместяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместял съм поизместяла съм поизместяло съм поизместяли сме
2 лице поизместял си поизместяла си поизместяло си поизместяли сте
3 лице поизместял (е) поизместяла (е) поизместяло (е) поизместяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместял съм поизместяла съм поизместяло съм поизместяли сме
2 лице поизместял си поизместяла си поизместяло си поизместяли сте
3 лице поизместял (е) поизместяла (е) поизместяло (е) поизместяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизместял била съм поизместяла било съм поизместяло били сме поизместяли
2 лице бил си поизместял била си поизместяла било си поизместяло били сте поизместяли
3 лице бил (е) поизместял била (е) поизместяла било (е) поизместяло били (са) поизместяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизместям щяла съм да поизместям щяло съм да поизместям щели сме да поизместяме
2 лице щял си да поизместяш щяла си да поизместяш щяло си да поизместяш щели сте да поизместяте
3 лице щял (е) да поизместя щяла (е) да поизместя щяло (е) да поизместя щели (са) да поизместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизместял щяла съм да съм поизместяла щяло съм да съм поизместяло щели сме да сме поизместяли
2 лице щял си да си поизместял щяла си да си поизместяла щяло си да си поизместяло щели сте да сте поизместяли
3 лице щял (е) да е поизместял щяла (е) да е поизместяла щяло (е) да е поизместяло щели (са) да са поизместяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизместял бих поизместяла бих поизместяло бихме поизместяли
2 лице би поизместял би поизместяла би поизместяло бихте поизместяли
3 лице би поизместял би поизместяла би поизместяло биха поизместяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·мес·тяй по·из·мес·тяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тян
непълен член по·из·мес·тя·ния
пълен член по·из·мес·тя·ни·ят
женски род по·из·мес·тя·на
членувано по·из·мес·тя·на·та
среден род по·из·мес·тя·но
членувано по·из·мес·тя·но·то
множествено число по·из·мес·тя·ни
членувано по·из·мес·тя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тял
непълен член по·из·мес·тя·лия
пълен член по·из·мес·тя·ли·ят
женски род по·из·мес·тя·ла
членувано по·из·мес·тя·ла·та
среден род по·из·мес·тя·ло
членувано по·из·мес·тя·ло·то
множествено число по·из·мес·тя·ли
членувано по·из·мес·тя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тял
непълен член по·из·мес·тя·лия
пълен член по·из·мес·тя·ли·ят
женски род по·из·мес·тя·ла
членувано по·из·мес·тя·ла·та
среден род по·из·мес·тя·ло
членувано по·из·мес·тя·ло·то
множествено число по·из·мес·тя·ли
членувано по·из·мес·тя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тящ
непълен член по·из·мес·тя·щия
пълен член по·из·мес·тя·щи·ят
женски род по·из·мес·тя·ща
членувано по·из·мес·тя·ща·та
среден род по·из·мес·тя·що
членувано по·из·мес·тя·що·то
множествено число по·из·мес·тя·щи
членувано по·из·мес·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·мес·тяй·ки