Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизлетя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизлетя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ле·тя по·из·ле·тим
2 лице по·из·ле·тиш по·из·ле·ти·те
3 лице по·из·ле·ти по·из·ле·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ле·тях по·из·ле·тях·ме
2 лице по·из·ле·тя по·из·ле·тях·те
3 лице по·из·ле·тя по·из·ле·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·ле·тях по·из·ле·тях·ме
2 лице по·из·ле·те·ше по·из·ле·тях·те
3 лице по·из·ле·те·ше по·из·ле·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлетял съм поизлетяла съм поизлетяло съм поизлетели сме
2 лице поизлетял си поизлетяла си поизлетяло си поизлетели сте
3 лице поизлетял е поизлетяла е поизлетяло е поизлетели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизлетял бях поизлетяла бях поизлетяло бяхме поизлетели
2 лице беше поизлетял беше поизлетяла беше поизлетяло бяхте поизлетели
3 лице беше поизлетял беше поизлетяла беше поизлетяло бяха поизлетели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизлетя ще поизлетим
2 лице ще поизлетиш ще поизлетите
3 лице ще поизлети ще поизлетят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизлетял ще съм поизлетяла ще съм поизлетяло ще сме поизлетели
2 лице ще си поизлетял ще си поизлетяла ще си поизлетяло ще сте поизлетели
3 лице ще е поизлетял ще е поизлетяла ще е поизлетяло ще са поизлетели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизлетя щяхме да поизлетим
2 лице щеше да поизлетиш щяхте да поизлетите
3 лице щеше да поизлети щяха да поизлетят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизлетял щях да съм поизлетяла щях да съм поизлетяло щяхме да сме поизлетели
2 лице щеше да си поизлетял щеше да си поизлетяла щеше да си поизлетяло щяхте да сте поизлетели
3 лице щеше да е поизлетял щеше да е поизлетяла щеше да е поизлетяло щяха да са поизлетели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлетял съм поизлетяла съм поизлетяло съм поизлетели сме
2 лице поизлетял си поизлетяла си поизлетяло си поизлетели сте
3 лице поизлетял (е) поизлетяла (е) поизлетяло (е) поизлетели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизлетял съм поизлетяла съм поизлетяло съм поизлетели сме
2 лице поизлетял си поизлетяла си поизлетяло си поизлетели сте
3 лице поизлетял (е) поизлетяла (е) поизлетяло (е) поизлетели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизлетял била съм поизлетяла било съм поизлетяло били сме поизлетели
2 лице бил си поизлетял била си поизлетяла било си поизлетяло били сте поизлетели
3 лице бил (е) поизлетял била (е) поизлетяла било (е) поизлетяло били (са) поизлетели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизлетя щяла съм да поизлетя щяло съм да поизлетя щели сме да поизлетим
2 лице щял си да поизлетиш щяла си да поизлетиш щяло си да поизлетиш щели сте да поизлетите
3 лице щял (е) да поизлети щяла (е) да поизлети щяло (е) да поизлети щели (са) да поизлетят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизлетял щяла съм да съм поизлетяла щяло съм да съм поизлетяло щели сме да сме поизлетели
2 лице щял си да си поизлетял щяла си да си поизлетяла щяло си да си поизлетяло щели сте да сте поизлетели
3 лице щял (е) да е поизлетял щяла (е) да е поизлетяла щяло (е) да е поизлетяло щели (са) да са поизлетели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизлетял бих поизлетяла бих поизлетяло бихме поизлетели
2 лице би поизлетял би поизлетяла би поизлетяло бихте поизлетели
3 лице би поизлетял би поизлетяла би поизлетяло биха поизлетели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·ле·ти по·из·ле·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ле·тян
непълен член по·из·ле·тя·ния
пълен член по·из·ле·тя·ни·ят
женски род по·из·ле·тя·на
членувано по·из·ле·тя·на·та
среден род по·из·ле·тя·но
членувано по·из·ле·тя·но·то
множествено число по·из·ле·те·ни
членувано по·из·ле·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ле·тял
непълен член по·из·ле·те·лия
пълен член по·из·ле·те·ли·ят
женски род по·из·ле·тя·ла
членувано по·из·ле·тя·ла·та
среден род по·из·ле·тя·ло
членувано по·из·ле·тя·ло·то
множествено число по·из·ле·те·ли
членувано по·из·ле·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ле·тял
непълен член по·из·ле·тя·лия
пълен член по·из·ле·тя·ли·ят
женски род по·из·ле·тя·ла
членувано по·из·ле·тя·ла·та
среден род по·из·ле·тя·ло
членувано по·из·ле·тя·ло·то
множествено число по·из·ле·те·ли
членувано по·из·ле·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·ле·тящ
непълен член по·из·ле·тя·щия
пълен член по·из·ле·тя·щи·ят
женски род по·из·ле·тя·ща
членувано по·из·ле·тя·ща·та
среден род по·из·ле·тя·що
членувано по·из·ле·тя·що·то
множествено число по·из·ле·тя·щи
членувано по·из·ле·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·ле·тей·ки