Шаблон:Словоформи/позвънявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позвънявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·въ·ня·вам поз·въ·ня·ва·ме
2 лице поз·въ·ня·ваш поз·въ·ня·ва·те
3 лице поз·въ·ня·ва поз·въ·ня·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·въ·ня·вах поз·въ·ня·вах·ме
2 лице поз·въ·ня·ва поз·въ·ня·вах·те
3 лице поз·въ·ня·ва поз·въ·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·въ·ня·вах поз·въ·ня·вах·ме
2 лице поз·въ·ня·ва·ше поз·въ·ня·вах·те
3 лице поз·въ·ня·ва·ше поз·въ·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице позвънявал е позвънявала е позвънявало е позвънявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позвънявал бях позвънявала бях позвънявало бяхме позвънявали
2 лице беше позвънявал беше позвънявала беше позвънявало бяхте позвънявали
3 лице беше позвънявал беше позвънявала беше позвънявало бяха позвънявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще позвънявам ще позвъняваме
2 лице ще позвъняваш ще позвънявате
3 лице ще позвънява ще позвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позвънявал ще съм позвънявала ще съм позвънявало ще сме позвънявали
2 лице ще си позвънявал ще си позвънявала ще си позвънявало ще сте позвънявали
3 лице ще е позвънявал ще е позвънявала ще е позвънявало ще са позвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да позвънявам щяхме да позвъняваме
2 лице щеше да позвъняваш щяхте да позвънявате
3 лице щеше да позвънява щяха да позвъняват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позвънявал щях да съм позвънявала щях да съм позвънявало щяхме да сме позвънявали
2 лице щеше да си позвънявал щеше да си позвънявала щеше да си позвънявало щяхте да сте позвънявали
3 лице щеше да е позвънявал щеше да е позвънявала щеше да е позвънявало щяха да са позвънявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице позвънявал (е) позвънявала (е) позвънявало (е) позвънявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънявал съм позвънявала съм позвънявало съм позвънявали сме
2 лице позвънявал си позвънявала си позвънявало си позвънявали сте
3 лице позвънявал (е) позвънявала (е) позвънявало (е) позвънявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позвънявал била съм позвънявала било съм позвънявало били сме позвънявали
2 лице бил си позвънявал била си позвънявала било си позвънявало били сте позвънявали
3 лице бил (е) позвънявал била (е) позвънявала било (е) позвънявало били (са) позвънявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позвънявам щяла съм да позвънявам щяло съм да позвънявам щели сме да позвъняваме
2 лице щял си да позвъняваш щяла си да позвъняваш щяло си да позвъняваш щели сте да позвънявате
3 лице щял (е) да позвънява щяла (е) да позвънява щяло (е) да позвънява щели (са) да позвъняват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позвънявал щяла съм да съм позвънявала щяло съм да съм позвънявало щели сме да сме позвънявали
2 лице щял си да си позвънявал щяла си да си позвънявала щяло си да си позвънявало щели сте да сте позвънявали
3 лице щял (е) да е позвънявал щяла (е) да е позвънявала щяло (е) да е позвънявало щели (са) да са позвънявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позвънявал бих позвънявала бих позвънявало бихме позвънявали
2 лице би позвънявал би позвънявала би позвънявало бихте позвънявали
3 лице би позвънявал би позвънявала би позвънявало биха позвънявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
поз·въ·ня·вай поз·въ·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·въ·ня·ван
непълен член поз·въ·ня·ва·ния
пълен член поз·въ·ня·ва·ни·ят
женски род поз·въ·ня·ва·на
членувано поз·въ·ня·ва·на·та
среден род поз·въ·ня·ва·но
членувано поз·въ·ня·ва·но·то
множествено число поз·въ·ня·ва·ни
членувано поз·въ·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·въ·ня·вал
непълен член поз·въ·ня·ва·лия
пълен член поз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род поз·въ·ня·ва·ла
членувано поз·въ·ня·ва·ла·та
среден род поз·въ·ня·ва·ло
членувано поз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число поз·въ·ня·ва·ли
членувано поз·въ·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·въ·ня·вал
непълен член поз·въ·ня·ва·лия
пълен член поз·въ·ня·ва·ли·ят
женски род поз·въ·ня·ва·ла
членувано поз·въ·ня·ва·ла·та
среден род поз·въ·ня·ва·ло
членувано поз·въ·ня·ва·ло·то
множествено число поз·въ·ня·ва·ли
членувано поз·въ·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·въ·ня·ващ
непълен член поз·въ·ня·ва·щия
пълен член поз·въ·ня·ва·щи·ят
женски род поз·въ·ня·ва·ща
членувано поз·въ·ня·ва·ща·та
среден род поз·въ·ня·ва·що
членувано поз·въ·ня·ва·що·то
множествено число поз·въ·ня·ва·щи
членувано поз·въ·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

поз·въ·ня·вай·ки