Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/позвъня

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позвъня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·въ·ня поз·въ·ним
2 лице поз·въ·ниш поз·въ·ни·те
3 лице поз·въ·ни поз·въ·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·въ·них поз·въ·них·ме
2 лице поз·въ·ни поз·въ·них·те
3 лице поз·въ·ни поз·въ·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·въ·нях поз·въ·нях·ме
2 лице поз·въ·не·ше поз·въ·нях·те
3 лице поз·въ·не·ше поз·въ·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънил съм позвънила съм позвънило съм позвънили сме
2 лице позвънил си позвънила си позвънило си позвънили сте
3 лице позвънил е позвънила е позвънило е позвънили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позвънил бях позвънила бях позвънило бяхме позвънили
2 лице беше позвънил беше позвънила беше позвънило бяхте позвънили
3 лице беше позвънил беше позвънила беше позвънило бяха позвънили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще позвъня ще позвъним
2 лице ще позвъниш ще позвъните
3 лице ще позвъни ще позвънят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позвънил ще съм позвънила ще съм позвънило ще сме позвънили
2 лице ще си позвънил ще си позвънила ще си позвънило ще сте позвънили
3 лице ще е позвънил ще е позвънила ще е позвънило ще са позвънили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да позвъня щяхме да позвъним
2 лице щеше да позвъниш щяхте да позвъните
3 лице щеше да позвъни щяха да позвънят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позвънил щях да съм позвънила щях да съм позвънило щяхме да сме позвънили
2 лице щеше да си позвънил щеше да си позвънила щеше да си позвънило щяхте да сте позвънили
3 лице щеше да е позвънил щеше да е позвънила щеше да е позвънило щяха да са позвънили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънял съм позвъняла съм позвъняло съм позвънели сме
2 лице позвънял си позвъняла си позвъняло си позвънели сте
3 лице позвънял (е) позвъняла (е) позвъняло (е) позвънели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позвънил съм позвънила съм позвънило съм позвънили сме
2 лице позвънил си позвънила си позвънило си позвънили сте
3 лице позвънил (е) позвънила (е) позвънило (е) позвънили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позвънил била съм позвънила било съм позвънило били сме позвънили
2 лице бил си позвънил била си позвънила било си позвънило били сте позвънили
3 лице бил (е) позвънил била (е) позвънила било (е) позвънило били (са) позвънили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позвъня щяла съм да позвъня щяло съм да позвъня щели сме да позвъним
2 лице щял си да позвъниш щяла си да позвъниш щяло си да позвъниш щели сте да позвъните
3 лице щял (е) да позвъни щяла (е) да позвъни щяло (е) да позвъни щели (са) да позвънят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позвънил щяла съм да съм позвънила щяло съм да съм позвънило щели сме да сме позвънили
2 лице щял си да си позвънил щяла си да си позвънила щяло си да си позвънило щели сте да сте позвънили
3 лице щял (е) да е позвънил щяла (е) да е позвънила щяло (е) да е позвънило щели (са) да са позвънили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позвънил бих позвънила бих позвънило бихме позвънили
2 лице би позвънил би позвънила би позвънило бихте позвънили
3 лице би позвънил би позвънила би позвънило биха позвънили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
поз·въ·ни поз·въ·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·въ·нен
непълен член поз·въ·не·ния
пълен член поз·въ·не·ни·ят
женски род поз·въ·не·на
членувано поз·въ·не·на·та
среден род поз·въ·не·но
членувано поз·въ·не·но·то
множествено число поз·въ·не·ни
членувано поз·въ·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·въ·нил
непълен член поз·въ·ни·лия
пълен член поз·въ·ни·ли·ят
женски род поз·въ·ни·ла
членувано поз·въ·ни·ла·та
среден род поз·въ·ни·ло
членувано поз·въ·ни·ло·то
множествено число поз·въ·ни·ли
членувано поз·въ·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·въ·нял
непълен член поз·въ·ня·лия
пълен член поз·въ·ня·ли·ят
женски род поз·въ·ня·ла
членувано поз·въ·ня·ла·та
среден род поз·въ·ня·ло
членувано поз·въ·ня·ло·то
множествено число поз·въ·не·ли
членувано поз·въ·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·въ·нящ
непълен член поз·въ·ня·щия
пълен член поз·въ·ня·щи·ят
женски род поз·въ·ня·ща
членувано поз·въ·ня·ща·та
среден род поз·въ·ня·що
членувано поз·въ·ня·що·то
множествено число поз·въ·ня·щи
членувано поз·въ·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

поз·въ·ней·ки