Шаблон:Словоформи/позволявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позволявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·во·ля·вам поз·во·ля·ва·ме
2 лице поз·во·ля·ваш поз·во·ля·ва·те
3 лице поз·во·ля·ва поз·во·ля·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·во·ля·вах поз·во·ля·вах·ме
2 лице поз·во·ля·ва поз·во·ля·вах·те
3 лице поз·во·ля·ва поз·во·ля·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице поз·во·ля·вах поз·во·ля·вах·ме
2 лице поз·во·ля·ва·ше поз·во·ля·вах·те
3 лице поз·во·ля·ва·ше поз·во·ля·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице позволявал е позволявала е позволявало е позволявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позволявал бях позволявала бях позволявало бяхме позволявали
2 лице беше позволявал беше позволявала беше позволявало бяхте позволявали
3 лице беше позволявал беше позволявала беше позволявало бяха позволявали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще позволявам ще позволяваме
2 лице ще позволяваш ще позволявате
3 лице ще позволява ще позволяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позволявал ще съм позволявала ще съм позволявало ще сме позволявали
2 лице ще си позволявал ще си позволявала ще си позволявало ще сте позволявали
3 лице ще е позволявал ще е позволявала ще е позволявало ще са позволявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да позволявам щяхме да позволяваме
2 лице щеше да позволяваш щяхте да позволявате
3 лице щеше да позволява щяха да позволяват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позволявал щях да съм позволявала щях да съм позволявало щяхме да сме позволявали
2 лице щеше да си позволявал щеше да си позволявала щеше да си позволявало щяхте да сте позволявали
3 лице щеше да е позволявал щеше да е позволявала щеше да е позволявало щяха да са позволявали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице позволявал (е) позволявала (е) позволявало (е) позволявали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволявал съм позволявала съм позволявало съм позволявали сме
2 лице позволявал си позволявала си позволявало си позволявали сте
3 лице позволявал (е) позволявала (е) позволявало (е) позволявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позволявал била съм позволявала било съм позволявало били сме позволявали
2 лице бил си позволявал била си позволявала било си позволявало били сте позволявали
3 лице бил (е) позволявал била (е) позволявала било (е) позволявало били (са) позволявали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позволявам щяла съм да позволявам щяло съм да позволявам щели сме да позволяваме
2 лице щял си да позволяваш щяла си да позволяваш щяло си да позволяваш щели сте да позволявате
3 лице щял (е) да позволява щяла (е) да позволява щяло (е) да позволява щели (са) да позволяват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позволявал щяла съм да съм позволявала щяло съм да съм позволявало щели сме да сме позволявали
2 лице щял си да си позволявал щяла си да си позволявала щяло си да си позволявало щели сте да сте позволявали
3 лице щял (е) да е позволявал щяла (е) да е позволявала щяло (е) да е позволявало щели (са) да са позволявали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позволявал бих позволявала бих позволявало бихме позволявали
2 лице би позволявал би позволявала би позволявало бихте позволявали
3 лице би позволявал би позволявала би позволявало биха позволявали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
поз·во·ля·вай поз·во·ля·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·во·ля·ван
непълен член поз·во·ля·ва·ния
пълен член поз·во·ля·ва·ни·ят
женски род поз·во·ля·ва·на
членувано поз·во·ля·ва·на·та
среден род поз·во·ля·ва·но
членувано поз·во·ля·ва·но·то
множествено число поз·во·ля·ва·ни
членувано поз·во·ля·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·во·ля·вал
непълен член поз·во·ля·ва·лия
пълен член поз·во·ля·ва·ли·ят
женски род поз·во·ля·ва·ла
членувано поз·во·ля·ва·ла·та
среден род поз·во·ля·ва·ло
членувано поз·во·ля·ва·ло·то
множествено число поз·во·ля·ва·ли
членувано поз·во·ля·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·во·ля·вал
непълен член поз·во·ля·ва·лия
пълен член поз·во·ля·ва·ли·ят
женски род поз·во·ля·ва·ла
членувано поз·во·ля·ва·ла·та
среден род поз·во·ля·ва·ло
членувано поз·во·ля·ва·ло·то
множествено число поз·во·ля·ва·ли
членувано поз·во·ля·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род поз·во·ля·ващ
непълен член поз·во·ля·ва·щия
пълен член поз·во·ля·ва·щи·ят
женски род поз·во·ля·ва·ща
членувано поз·во·ля·ва·ща·та
среден род поз·во·ля·ва·що
членувано поз·во·ля·ва·що·то
множествено число поз·во·ля·ва·щи
членувано поз·во·ля·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

поз·во·ля·вай·ки