Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/позволя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позволя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·во·ля поз·во·лим
2 лице поз·во·лиш поз·во·ли·те
3 лице поз·во·ли поз·во·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·во·лих поз·во·лих·ме
2 лице поз·во·ли поз·во·лих·те
3 лице поз·во·ли поз·во·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице поз·во·лях поз·во·лях·ме
2 лице поз·во·ле·ше поз·во·лях·те
3 лице поз·во·ле·ше поз·во·ля·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволил съм позволила съм позволило съм позволили сме
2 лице позволил си позволила си позволило си позволили сте
3 лице позволил е позволила е позволило е позволили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позволил бях позволила бях позволило бяхме позволили
2 лице беше позволил беше позволила беше позволило бяхте позволили
3 лице беше позволил беше позволила беше позволило бяха позволили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще позволя ще позволим
2 лице ще позволиш ще позволите
3 лице ще позволи ще позволят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позволил ще съм позволила ще съм позволило ще сме позволили
2 лице ще си позволил ще си позволила ще си позволило ще сте позволили
3 лице ще е позволил ще е позволила ще е позволило ще са позволили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да позволя щяхме да позволим
2 лице щеше да позволиш щяхте да позволите
3 лице щеше да позволи щяха да позволят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позволил щях да съм позволила щях да съм позволило щяхме да сме позволили
2 лице щеше да си позволил щеше да си позволила щеше да си позволило щяхте да сте позволили
3 лице щеше да е позволил щеше да е позволила щеше да е позволило щяха да са позволили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволял съм позволяла съм позволяло съм позволели сме
2 лице позволял си позволяла си позволяло си позволели сте
3 лице позволял (е) позволяла (е) позволяло (е) позволели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позволил съм позволила съм позволило съм позволили сме
2 лице позволил си позволила си позволило си позволили сте
3 лице позволил (е) позволила (е) позволило (е) позволили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позволил била съм позволила било съм позволило били сме позволили
2 лице бил си позволил била си позволила било си позволило били сте позволили
3 лице бил (е) позволил била (е) позволила било (е) позволило били (са) позволили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позволя щяла съм да позволя щяло съм да позволя щели сме да позволим
2 лице щял си да позволиш щяла си да позволиш щяло си да позволиш щели сте да позволите
3 лице щял (е) да позволи щяла (е) да позволи щяло (е) да позволи щели (са) да позволят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позволил щяла съм да съм позволила щяло съм да съм позволило щели сме да сме позволили
2 лице щял си да си позволил щяла си да си позволила щяло си да си позволило щели сте да сте позволили
3 лице щял (е) да е позволил щяла (е) да е позволила щяло (е) да е позволило щели (са) да са позволили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позволил бих позволила бих позволило бихме позволили
2 лице би позволил би позволила би позволило бихте позволили
3 лице би позволил би позволила би позволило биха позволили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
поз·во·ли поз·во·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·во·лен
непълен член поз·во·ле·ния
пълен член поз·во·ле·ни·ят
женски род поз·во·ле·на
членувано поз·во·ле·на·та
среден род поз·во·ле·но
членувано поз·во·ле·но·то
множествено число поз·во·ле·ни
членувано поз·во·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·во·лил
непълен член поз·во·ли·лия
пълен член поз·во·ли·ли·ят
женски род поз·во·ли·ла
членувано поз·во·ли·ла·та
среден род поз·во·ли·ло
членувано поз·во·ли·ло·то
множествено число поз·во·ли·ли
членувано поз·во·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·во·лял
непълен член поз·во·ля·лия
пълен член поз·во·ля·ли·ят
женски род поз·во·ля·ла
членувано поз·во·ля·ла·та
среден род поз·во·ля·ло
членувано поз·во·ля·ло·то
множествено число поз·во·ле·ли
членувано поз·во·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род поз·во·лящ
непълен член поз·во·ля·щия
пълен член поз·во·ля·щи·ят
женски род поз·во·ля·ща
членувано поз·во·ля·ща·та
среден род поз·во·ля·що
членувано поз·во·ля·що·то
множествено число поз·во·ля·щи
членувано поз·во·ля·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

поз·во·лей·ки