Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/позастоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позастоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·зас·тоя по·зас·то·им
2 лице по·зас·то·иш по·зас·то·и·те
3 лице по·зас·тои по·зас·то·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·зас·то·ях по·зас·то·ях·ме
2 лице по·зас·тоя по·зас·то·ях·те
3 лице по·зас·тоя по·зас·то·я·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·зас·то·ях по·зас·то·ях·ме
2 лице по·зас·то·е·ше по·зас·то·ях·те
3 лице по·зас·то·е·ше по·зас·то·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позастоял съм позастояла съм позастояло съм позастояли сме
2 лице позастоял си позастояла си позастояло си позастояли сте
3 лице позастоял е позастояла е позастояло е позастояли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позастоял бях позастояла бях позастояло бяхме позастояли
2 лице беше позастоял беше позастояла беше позастояло бяхте позастояли
3 лице беше позастоял беше позастояла беше позастояло бяха позастояли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще позастоя ще позастоим
2 лице ще позастоиш ще позастоите
3 лице ще позастои ще позастоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позастоял ще съм позастояла ще съм позастояло ще сме позастояли
2 лице ще си позастоял ще си позастояла ще си позастояло ще сте позастояли
3 лице ще е позастоял ще е позастояла ще е позастояло ще са позастояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да позастоя щяхме да позастоим
2 лице щеше да позастоиш щяхте да позастоите
3 лице щеше да позастои щяха да позастоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позастоял щях да съм позастояла щях да съм позастояло щяхме да сме позастояли
2 лице щеше да си позастоял щеше да си позастояла щеше да си позастояло щяхте да сте позастояли
3 лице щеше да е позастоял щеше да е позастояла щеше да е позастояло щяха да са позастояли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позастоял съм позастояла съм позастояло съм позастояли сме
2 лице позастоял си позастояла си позастояло си позастояли сте
3 лице позастоял (е) позастояла (е) позастояло (е) позастояли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позастоял съм позастояла съм позастояло съм позастояли сме
2 лице позастоял си позастояла си позастояло си позастояли сте
3 лице позастоял (е) позастояла (е) позастояло (е) позастояли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позастоял била съм позастояла било съм позастояло били сме позастояли
2 лице бил си позастоял била си позастояла било си позастояло били сте позастояли
3 лице бил (е) позастоял била (е) позастояла било (е) позастояло били (са) позастояли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позастоя щяла съм да позастоя щяло съм да позастоя щели сме да позастоим
2 лице щял си да позастоиш щяла си да позастоиш щяло си да позастоиш щели сте да позастоите
3 лице щял (е) да позастои щяла (е) да позастои щяло (е) да позастои щели (са) да позастоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позастоял щяла съм да съм позастояла щяло съм да съм позастояло щели сме да сме позастояли
2 лице щял си да си позастоял щяла си да си позастояла щяло си да си позастояло щели сте да сте позастояли
3 лице щял (е) да е позастоял щяла (е) да е позастояла щяло (е) да е позастояло щели (са) да са позастояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позастоял бих позастояла бих позастояло бихме позастояли
2 лице би позастоял би позастояла би позастояло бихте позастояли
3 лице би позастоял би позастояла би позастояло биха позастояли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·зас·той по·зас·той·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·зас·то·ял
непълен член по·зас·то·я·лия
пълен член по·зас·то·я·ли·ят
женски род по·зас·то·я·ла
членувано по·зас·то·я·ла·та
среден род по·зас·то·я·ло
членувано по·зас·то·я·ло·то
множествено число по·зас·то·я·ли
членувано по·зас·то·я·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·зас·то·ял
непълен член по·зас·то·я·лия
пълен член по·зас·то·я·ли·ят
женски род по·зас·то·я·ла
членувано по·зас·то·я·ла·та
среден род по·зас·то·я·ло
членувано по·зас·то·я·ло·то
множествено число по·зас·то·я·ли
членувано по·зас·то·я·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·зас·то·ящ
непълен член по·зас·то·я·щия
пълен член по·зас·то·я·щи·ят
женски род по·зас·то·я·ща
членувано по·зас·то·я·ща·та
среден род по·зас·то·я·що
членувано по·зас·то·я·що·то
множествено число по·зас·то·я·щи
членувано по·зас·то·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·зас·то·ей·ки