Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/позадържа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позадържа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·за·дър·жа по·за·дър·жим
2 лице по·за·дър·жиш по·за·дър·жи·те
3 лице по·за·дър·жи по·за·дър·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·за·дър·жах по·за·дър·жах·ме
2 лице по·за·дър·жа по·за·дър·жах·те
3 лице по·за·дър·жа по·за·дър·жа·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·за·дър·жех по·за·дър·жех·ме
2 лице по·за·дър·же·ше по·за·дър·жех·те
3 лице по·за·дър·же·ше по·за·дър·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържал съм позадържала съм позадържало съм позадържали сме
2 лице позадържал си позадържала си позадържало си позадържали сте
3 лице позадържал е позадържала е позадържало е позадържали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позадържал бях позадържала бях позадържало бяхме позадържали
2 лице беше позадържал беше позадържала беше позадържало бяхте позадържали
3 лице беше позадържал беше позадържала беше позадържало бяха позадържали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще позадържа ще позадържим
2 лице ще позадържиш ще позадържите
3 лице ще позадържи ще позадържат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позадържал ще съм позадържала ще съм позадържало ще сме позадържали
2 лице ще си позадържал ще си позадържала ще си позадържало ще сте позадържали
3 лице ще е позадържал ще е позадържала ще е позадържало ще са позадържали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да позадържа щяхме да позадържим
2 лице щеше да позадържиш щяхте да позадържите
3 лице щеше да позадържи щяха да позадържат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позадържал щях да съм позадържала щях да съм позадържало щяхме да сме позадържали
2 лице щеше да си позадържал щеше да си позадържала щеше да си позадържало щяхте да сте позадържали
3 лице щеше да е позадържал щеше да е позадържала щеше да е позадържало щяха да са позадържали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържел съм позадържела съм позадържело съм позадържели сме
2 лице позадържел си позадържела си позадържело си позадържели сте
3 лице позадържел (е) позадържела (е) позадържело (е) позадържели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позадържал съм позадържала съм позадържало съм позадържали сме
2 лице позадържал си позадържала си позадържало си позадържали сте
3 лице позадържал (е) позадържала (е) позадържало (е) позадържали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позадържал била съм позадържала било съм позадържало били сме позадържали
2 лице бил си позадържал била си позадържала било си позадържало били сте позадържали
3 лице бил (е) позадържал била (е) позадържала било (е) позадържало били (са) позадържали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позадържа щяла съм да позадържа щяло съм да позадържа щели сме да позадържим
2 лице щял си да позадържиш щяла си да позадържиш щяло си да позадържиш щели сте да позадържите
3 лице щял (е) да позадържи щяла (е) да позадържи щяло (е) да позадържи щели (са) да позадържат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позадържал щяла съм да съм позадържала щяло съм да съм позадържало щели сме да сме позадържали
2 лице щял си да си позадържал щяла си да си позадържала щяло си да си позадържало щели сте да сте позадържали
3 лице щял (е) да е позадържал щяла (е) да е позадържала щяло (е) да е позадържало щели (са) да са позадържали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позадържал бих позадържала бих позадържало бихме позадържали
2 лице би позадържал би позадържала би позадържало бихте позадържали
3 лице би позадържал би позадържала би позадържало биха позадържали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·зад·ръж по·зад·ръж·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·за·дър·жан
непълен член по·за·дър·жа·ния
пълен член по·за·дър·жа·ни·ят
женски род по·за·дър·жа·на
членувано по·за·дър·жа·на·та
среден род по·за·дър·жа·но
членувано по·за·дър·жа·но·то
множествено число по·за·дър·жа·ни
членувано по·за·дър·жа·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·за·дър·жал
непълен член по·за·дър·жа·лия
пълен член по·за·дър·жа·ли·ят
женски род по·за·дър·жа·ла
членувано по·за·дър·жа·ла·та
среден род по·за·дър·жа·ло
членувано по·за·дър·жа·ло·то
множествено число по·за·дър·жа·ли
членувано по·за·дър·жа·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·за·дър·жел
непълен член по·за·дър·же·лия
пълен член по·за·дър·же·ли·ят
женски род по·за·дър·же·ла
членувано по·за·дър·же·ла·та
среден род по·за·дър·же·ло
членувано по·за·дър·же·ло·то
множествено число по·за·дър·же·ли
членувано по·за·дър·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·за·дър·жащ
непълен член по·за·дър·жа·щия
пълен член по·за·дър·жа·щи·ят
женски род по·за·дър·жа·ща
членувано по·за·дър·жа·ща·та
среден род по·за·дър·жа·що
членувано по·за·дър·жа·що·то
множествено число по·за·дър·жа·щи
членувано по·за·дър·жа·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·за·дър·жей·ки