Шаблон:Словоформи/позавяхвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола позавяхвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·за·вях·вам по·за·вях·ва·ме
2 лице по·за·вях·ваш по·за·вях·ва·те
3 лице по·за·вях·ва по·за·вях·ват


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·за·вях·вах по·за·вях·вах·ме
2 лице по·за·вях·ва по·за·вях·вах·те
3 лице по·за·вях·ва по·за·вях·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице по·за·вях·вах по·за·вях·вах·ме
2 лице по·за·вях·ва·ше по·за·вях·вах·те
3 лице по·за·вях·ва·ше по·за·вях·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позавяхвал съм позавяхвала съм позавяхвало съм позавяхвали сме
2 лице позавяхвал си позавяхвала си позавяхвало си позавяхвали сте
3 лице позавяхвал е позавяхвала е позавяхвало е позавяхвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях позавяхвал бях позавяхвала бях позавяхвало бяхме позавяхвали
2 лице беше позавяхвал беше позавяхвала беше позавяхвало бяхте позавяхвали
3 лице беше позавяхвал беше позавяхвала беше позавяхвало бяха позавяхвали


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще позавяхвам ще позавяхваме
2 лице ще позавяхваш ще позавяхвате
3 лице ще позавяхва ще позавяхват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм позавяхвал ще съм позавяхвала ще съм позавяхвало ще сме позавяхвали
2 лице ще си позавяхвал ще си позавяхвала ще си позавяхвало ще сте позавяхвали
3 лице ще е позавяхвал ще е позавяхвала ще е позавяхвало ще са позавяхвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да позавяхвам щяхме да позавяхваме
2 лице щеше да позавяхваш щяхте да позавяхвате
3 лице щеше да позавяхва щяха да позавяхват


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм позавяхвал щях да съм позавяхвала щях да съм позавяхвало щяхме да сме позавяхвали
2 лице щеше да си позавяхвал щеше да си позавяхвала щеше да си позавяхвало щяхте да сте позавяхвали
3 лице щеше да е позавяхвал щеше да е позавяхвала щеше да е позавяхвало щяха да са позавяхвали


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позавяхвал съм позавяхвала съм позавяхвало съм позавяхвали сме
2 лице позавяхвал си позавяхвала си позавяхвало си позавяхвали сте
3 лице позавяхвал (е) позавяхвала (е) позавяхвало (е) позавяхвали (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице позавяхвал съм позавяхвала съм позавяхвало съм позавяхвали сме
2 лице позавяхвал си позавяхвала си позавяхвало си позавяхвали сте
3 лице позавяхвал (е) позавяхвала (е) позавяхвало (е) позавяхвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм позавяхвал била съм позавяхвала било съм позавяхвало били сме позавяхвали
2 лице бил си позавяхвал била си позавяхвала било си позавяхвало били сте позавяхвали
3 лице бил (е) позавяхвал била (е) позавяхвала било (е) позавяхвало били (са) позавяхвали


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да позавяхвам щяла съм да позавяхвам щяло съм да позавяхвам щели сме да позавяхваме
2 лице щял си да позавяхваш щяла си да позавяхваш щяло си да позавяхваш щели сте да позавяхвате
3 лице щял (е) да позавяхва щяла (е) да позавяхва щяло (е) да позавяхва щели (са) да позавяхват


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм позавяхвал щяла съм да съм позавяхвала щяло съм да съм позавяхвало щели сме да сме позавяхвали
2 лице щял си да си позавяхвал щяла си да си позавяхвала щяло си да си позавяхвало щели сте да сте позавяхвали
3 лице щял (е) да е позавяхвал щяла (е) да е позавяхвала щяло (е) да е позавяхвало щели (са) да са позавяхвали


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих позавяхвал бих позавяхвала бих позавяхвало бихме позавяхвали
2 лице би позавяхвал би позавяхвала би позавяхвало бихте позавяхвали
3 лице би позавяхвал би позавяхвала би позавяхвало биха позавяхвали


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
по·за·вях·вай по·за·вях·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·за·вях·ван
непълен член по·за·вях·ва·ния
пълен член по·за·вях·ва·ни·ят
женски род по·за·вях·ва·на
членувано по·за·вях·ва·на·та
среден род по·за·вях·ва·но
членувано по·за·вях·ва·но·то
множествено число по·за·вях·ва·ни
членувано по·за·вях·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·за·вях·вал
непълен член по·за·вях·ва·лия
пълен член по·за·вях·ва·ли·ят
женски род по·за·вях·ва·ла
членувано по·за·вях·ва·ла·та
среден род по·за·вях·ва·ло
членувано по·за·вях·ва·ло·то
множествено число по·за·вях·ва·ли
членувано по·за·вях·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·за·вях·вал
непълен член по·за·вях·ва·лия
пълен член по·за·вях·ва·ли·ят
женски род по·за·вях·ва·ла
членувано по·за·вях·ва·ла·та
среден род по·за·вях·ва·ло
членувано по·за·вях·ва·ло·то
множествено число по·за·вях·ва·ли
членувано по·за·вях·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род по·за·вях·ващ
непълен член по·за·вях·ва·щия
пълен член по·за·вях·ва·щи·ят
женски род по·за·вях·ва·ща
членувано по·за·вях·ва·ща·та
среден род по·за·вях·ва·що
членувано по·за·вях·ва·що·то
множествено число по·за·вях·ва·щи
членувано по·за·вях·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

по·за·вях·вай·ки