Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/побългарявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола побългарявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·ря·вам по·бъл·га·ря·ва·ме
2 лице по·бъл·га·ря·ваш по·бъл·га·ря·ва·те
3 лице по·бъл·га·ря·ва по·бъл·га·ря·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·ря·вах по·бъл·га·ря·вах·ме
2 лице по·бъл·га·ря·ва по·бъл·га·ря·вах·те
3 лице по·бъл·га·ря·ва по·бъл·га·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·ря·вах по·бъл·га·ря·вах·ме
2 лице по·бъл·га·ря·ва·ше по·бъл·га·ря·вах·те
3 лице по·бъл·га·ря·ва·ше по·бъл·га·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице побългарявал е побългарявала е побългарявало е побългарявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побългарявал бях побългарявала бях побългарявало бяхме побългарявали
2 лице беше побългарявал беше побългарявала беше побългарявало бяхте побългарявали
3 лице беше побългарявал беше побългарявала беше побългарявало бяха побългарявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще побългарявам ще побългаряваме
2 лице ще побългаряваш ще побългарявате
3 лице ще побългарява ще побългаряват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побългарявал ще съм побългарявала ще съм побългарявало ще сме побългарявали
2 лице ще си побългарявал ще си побългарявала ще си побългарявало ще сте побългарявали
3 лице ще е побългарявал ще е побългарявала ще е побългарявало ще са побългарявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да побългарявам щяхме да побългаряваме
2 лице щеше да побългаряваш щяхте да побългарявате
3 лице щеше да побългарява щяха да побългаряват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побългарявал щях да съм побългарявала щях да съм побългарявало щяхме да сме побългарявали
2 лице щеше да си побългарявал щеше да си побългарявала щеше да си побългарявало щяхте да сте побългарявали
3 лице щеше да е побългарявал щеше да е побългарявала щеше да е побългарявало щяха да са побългарявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице побългарявал (е) побългарявала (е) побългарявало (е) побългарявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарявал съм побългарявала съм побългарявало съм побългарявали сме
2 лице побългарявал си побългарявала си побългарявало си побългарявали сте
3 лице побългарявал (е) побългарявала (е) побългарявало (е) побългарявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побългарявал била съм побългарявала било съм побългарявало били сме побългарявали
2 лице бил си побългарявал била си побългарявала било си побългарявало били сте побългарявали
3 лице бил (е) побългарявал била (е) побългарявала било (е) побългарявало били (са) побългарявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побългарявам щяла съм да побългарявам щяло съм да побългарявам щели сме да побългаряваме
2 лице щял си да побългаряваш щяла си да побългаряваш щяло си да побългаряваш щели сте да побългарявате
3 лице щял (е) да побългарява щяла (е) да побългарява щяло (е) да побългарява щели (са) да побългаряват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побългарявал щяла съм да съм побългарявала щяло съм да съм побългарявало щели сме да сме побългарявали
2 лице щял си да си побългарявал щяла си да си побългарявала щяло си да си побългарявало щели сте да сте побългарявали
3 лице щял (е) да е побългарявал щяла (е) да е побългарявала щяло (е) да е побългарявало щели (са) да са побългарявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побългарявал бих побългарявала бих побългарявало бихме побългарявали
2 лице би побългарявал би побългарявала би побългарявало бихте побългарявали
3 лице би побългарявал би побългарявала би побългарявало биха побългарявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·бъл·га·ря·вай по·бъл·га·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·ря·ван
непълен член по·бъл·га·ря·ва·ния
пълен член по·бъл·га·ря·ва·ни·ят
женски род по·бъл·га·ря·ва·на
членувано по·бъл·га·ря·ва·на·та
среден род по·бъл·га·ря·ва·но
членувано по·бъл·га·ря·ва·но·то
множествено число по·бъл·га·ря·ва·ни
членувано по·бъл·га·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·ря·вал
непълен член по·бъл·га·ря·ва·лия
пълен член по·бъл·га·ря·ва·ли·ят
женски род по·бъл·га·ря·ва·ла
членувано по·бъл·га·ря·ва·ла·та
среден род по·бъл·га·ря·ва·ло
членувано по·бъл·га·ря·ва·ло·то
множествено число по·бъл·га·ря·ва·ли
членувано по·бъл·га·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·ря·вал
непълен член по·бъл·га·ря·ва·лия
пълен член по·бъл·га·ря·ва·ли·ят
женски род по·бъл·га·ря·ва·ла
членувано по·бъл·га·ря·ва·ла·та
среден род по·бъл·га·ря·ва·ло
членувано по·бъл·га·ря·ва·ло·то
множествено число по·бъл·га·ря·ва·ли
членувано по·бъл·га·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·ря·ващ
непълен член по·бъл·га·ря·ва·щия
пълен член по·бъл·га·ря·ва·щи·ят
женски род по·бъл·га·ря·ва·ща
членувано по·бъл·га·ря·ва·ща·та
среден род по·бъл·га·ря·ва·що
членувано по·бъл·га·ря·ва·що·то
множествено число по·бъл·га·ря·ва·щи
членувано по·бъл·га·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·бъл·га·ря·вай·ки