Шаблон:Словоформи/отъждествя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отъждествя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице отъж·дес·т·вя отъж·дес·т·вим
2 лице отъж·дес·т·виш отъж·дес·т·ви·те
3 лице отъж·дес·т·ви отъж·дес·т·вят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице отъж·дес·т·вих отъж·дес·т·вих·ме
2 лице отъж·дес·т·ви отъж·дес·т·вих·те
3 лице отъж·дес·т·ви отъж·дес·т·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице отъж·дес·т·вях отъж·дес·т·вях·ме
2 лице отъж·дес·т·ве·ше отъж·дес·т·вях·те
3 лице отъж·дес·т·ве·ше отъж·дес·т·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествил съм отъждествила съм отъждествило съм отъждествили сме
2 лице отъждествил си отъждествила си отъждествило си отъждествили сте
3 лице отъждествил е отъждествила е отъждествило е отъждествили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отъждествил бях отъждествила бях отъждествило бяхме отъждествили
2 лице беше отъждествил беше отъждествила беше отъждествило бяхте отъждествили
3 лице беше отъждествил беше отъждествила беше отъждествило бяха отъждествили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще отъждествя ще отъждествим
2 лице ще отъждествиш ще отъждествите
3 лице ще отъждестви ще отъждествят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отъждествил ще съм отъждествила ще съм отъждествило ще сме отъждествили
2 лице ще си отъждествил ще си отъждествила ще си отъждествило ще сте отъждествили
3 лице ще е отъждествил ще е отъждествила ще е отъждествило ще са отъждествили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да отъждествя щяхме да отъждествим
2 лице щеше да отъждествиш щяхте да отъждествите
3 лице щеше да отъждестви щяха да отъждествят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отъждествил щях да съм отъждествила щях да съм отъждествило щяхме да сме отъждествили
2 лице щеше да си отъждествил щеше да си отъждествила щеше да си отъждествило щяхте да сте отъждествили
3 лице щеше да е отъждествил щеше да е отъждествила щеше да е отъждествило щяха да са отъждествили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествял съм отъждествяла съм отъждествяло съм отъждествели сме
2 лице отъждествял си отъждествяла си отъждествяло си отъждествели сте
3 лице отъждествял (е) отъждествяла (е) отъждествяло (е) отъждествели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отъждествил съм отъждествила съм отъждествило съм отъждествили сме
2 лице отъждествил си отъждествила си отъждествило си отъждествили сте
3 лице отъждествил (е) отъждествила (е) отъждествило (е) отъждествили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отъждествил била съм отъждествила било съм отъждествило били сме отъждествили
2 лице бил си отъждествил била си отъждествила било си отъждествило били сте отъждествили
3 лице бил (е) отъждествил била (е) отъждествила било (е) отъждествило били (са) отъждествили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отъждествя щяла съм да отъждествя щяло съм да отъждествя щели сме да отъждествим
2 лице щял си да отъждествиш щяла си да отъждествиш щяло си да отъждествиш щели сте да отъждествите
3 лице щял (е) да отъждестви щяла (е) да отъждестви щяло (е) да отъждестви щели (са) да отъждествят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отъждествил щяла съм да съм отъждествила щяло съм да съм отъждествило щели сме да сме отъждествили
2 лице щял си да си отъждествил щяла си да си отъждествила щяло си да си отъждествило щели сте да сте отъждествили
3 лице щял (е) да е отъждествил щяла (е) да е отъждествила щяло (е) да е отъждествило щели (са) да са отъждествили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отъждествил бих отъждествила бих отъждествило бихме отъждествили
2 лице би отъждествил би отъждествила би отъждествило бихте отъждествили
3 лице би отъждествил би отъждествила би отъждествило биха отъждествили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
отъж·дес·т·ви отъж·дес·т·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род отъж·дес·т·вен
непълен член отъж·дес·т·ве·ния
пълен член отъж·дес·т·ве·ни·ят
женски род отъж·дес·т·ве·на
членувано отъж·дес·т·ве·на·та
среден род отъж·дес·т·ве·но
членувано отъж·дес·т·ве·но·то
множествено число отъж·дес·т·ве·ни
членувано отъж·дес·т·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род отъж·дес·т·вил
непълен член отъж·дес·т·ви·лия
пълен член отъж·дес·т·ви·ли·ят
женски род отъж·дес·т·ви·ла
членувано отъж·дес·т·ви·ла·та
среден род отъж·дес·т·ви·ло
членувано отъж·дес·т·ви·ло·то
множествено число отъж·дес·т·ви·ли
членувано отъж·дес·т·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род отъж·дес·т·вял
непълен член отъж·дес·т·вя·лия
пълен член отъж·дес·т·вя·ли·ят
женски род отъж·дес·т·вя·ла
членувано отъж·дес·т·вя·ла·та
среден род отъж·дес·т·вя·ло
членувано отъж·дес·т·вя·ло·то
множествено число отъж·дес·т·ве·ли
членувано отъж·дес·т·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род отъж·дес·т·вящ
непълен член отъж·дес·т·вя·щия
пълен член отъж·дес·т·вя·щи·ят
женски род отъж·дес·т·вя·ща
членувано отъж·дес·т·вя·ща·та
среден род отъж·дес·т·вя·що
членувано отъж·дес·т·вя·що·то
множествено число отъж·дес·т·вя·щи
членувано отъж·дес·т·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

отъж·дес·т·вей·ки