Шаблон:Словоформи/осъдя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола осъдя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице осъ·дя осъ·дим
2 лице осъ·диш осъ·ди·те
3 лице осъ·ди осъ·дят


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице осъ·дих осъ·дих·ме
2 лице осъ·ди осъ·дих·те
3 лице осъ·ди осъ·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице осъ·дех осъ·дех·ме
2 лице осъ·де·ше осъ·дех·те
3 лице осъ·де·ше осъ·де·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдил съм осъдила съм осъдило съм осъдили сме
2 лице осъдил си осъдила си осъдило си осъдили сте
3 лице осъдил е осъдила е осъдило е осъдили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осъдил бях осъдила бях осъдило бяхме осъдили
2 лице беше осъдил беше осъдила беше осъдило бяхте осъдили
3 лице беше осъдил беше осъдила беше осъдило бяха осъдили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще осъдя ще осъдим
2 лице ще осъдиш ще осъдите
3 лице ще осъди ще осъдят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осъдил ще съм осъдила ще съм осъдило ще сме осъдили
2 лице ще си осъдил ще си осъдила ще си осъдило ще сте осъдили
3 лице ще е осъдил ще е осъдила ще е осъдило ще са осъдили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да осъдя щяхме да осъдим
2 лице щеше да осъдиш щяхте да осъдите
3 лице щеше да осъди щяха да осъдят


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осъдил щях да съм осъдила щях да съм осъдило щяхме да сме осъдили
2 лице щеше да си осъдил щеше да си осъдила щеше да си осъдило щяхте да сте осъдили
3 лице щеше да е осъдил щеше да е осъдила щеше да е осъдило щяха да са осъдили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдел съм осъдела съм осъдело съм осъдели сме
2 лице осъдел си осъдела си осъдело си осъдели сте
3 лице осъдел (е) осъдела (е) осъдело (е) осъдели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осъдил съм осъдила съм осъдило съм осъдили сме
2 лице осъдил си осъдила си осъдило си осъдили сте
3 лице осъдил (е) осъдила (е) осъдило (е) осъдили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осъдил била съм осъдила било съм осъдило били сме осъдили
2 лице бил си осъдил била си осъдила било си осъдило били сте осъдили
3 лице бил (е) осъдил била (е) осъдила било (е) осъдило били (са) осъдили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осъдя щяла съм да осъдя щяло съм да осъдя щели сме да осъдим
2 лице щял си да осъдиш щяла си да осъдиш щяло си да осъдиш щели сте да осъдите
3 лице щял (е) да осъди щяла (е) да осъди щяло (е) да осъди щели (са) да осъдят


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осъдил щяла съм да съм осъдила щяло съм да съм осъдило щели сме да сме осъдили
2 лице щял си да си осъдил щяла си да си осъдила щяло си да си осъдило щели сте да сте осъдили
3 лице щял (е) да е осъдил щяла (е) да е осъдила щяло (е) да е осъдило щели (са) да са осъдили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осъдил бих осъдила бих осъдило бихме осъдили
2 лице би осъдил би осъдила би осъдило бихте осъдили
3 лице би осъдил би осъдила би осъдило биха осъдили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
осъ·ди осъ·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род осъ·ден
непълен член осъ·де·ния
пълен член осъ·де·ни·ят
женски род осъ·де·на
членувано осъ·де·на·та
среден род осъ·де·но
членувано осъ·де·но·то
множествено число осъ·де·ни
членувано осъ·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род осъ·дил
непълен член осъ·ди·лия
пълен член осъ·ди·ли·ят
женски род осъ·ди·ла
членувано осъ·ди·ла·та
среден род осъ·ди·ло
членувано осъ·ди·ло·то
множествено число осъ·ди·ли
членувано осъ·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род осъ·дел
непълен член осъ·де·лия
пълен член осъ·де·ли·ят
женски род осъ·де·ла
членувано осъ·де·ла·та
среден род осъ·де·ло
членувано осъ·де·ло·то
множествено число осъ·де·ли
членувано осъ·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род осъ·дещ
непълен член осъ·де·щия
пълен член осъ·де·щи·ят
женски род осъ·де·ща
членувано осъ·де·ща·та
среден род осъ·де·що
членувано осъ·де·що·то
множествено число осъ·де·щи
членувано осъ·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

осъ·дей·ки