Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/ораторствувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола ораторствувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ора·тор·с·т·ву·вам ора·тор·с·т·ву·ва·ме
2 лице ора·тор·с·т·ву·ваш ора·тор·с·т·ву·ва·те
3 лице ора·тор·с·т·ву·ва ора·тор·с·т·ву·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ора·тор·с·т·ву·вах ора·тор·с·т·ву·вах·ме
2 лице ора·тор·с·т·ву·ва ора·тор·с·т·ву·вах·те
3 лице ора·тор·с·т·ву·ва ора·тор·с·т·ву·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ора·тор·с·т·ву·вах ора·тор·с·т·ву·вах·ме
2 лице ора·тор·с·т·ву·ва·ше ора·тор·с·т·ву·вах·те
3 лице ора·тор·с·т·ву·ва·ше ора·тор·с·т·ву·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ораторствувал съм ораторствувала съм ораторствувало съм ораторствували сме
2 лице ораторствувал си ораторствувала си ораторствувало си ораторствували сте
3 лице ораторствувал е ораторствувала е ораторствувало е ораторствували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ораторствувал бях ораторствувала бях ораторствувало бяхме ораторствували
2 лице беше ораторствувал беше ораторствувала беше ораторствувало бяхте ораторствували
3 лице беше ораторствувал беше ораторствувала беше ораторствувало бяха ораторствували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще ораторствувам ще ораторствуваме
2 лице ще ораторствуваш ще ораторствувате
3 лице ще ораторствува ще ораторствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ораторствувал ще съм ораторствувала ще съм ораторствувало ще сме ораторствували
2 лице ще си ораторствувал ще си ораторствувала ще си ораторствувало ще сте ораторствували
3 лице ще е ораторствувал ще е ораторствувала ще е ораторствувало ще са ораторствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да ораторствувам щяхме да ораторствуваме
2 лице щеше да ораторствуваш щяхте да ораторствувате
3 лице щеше да ораторствува щяха да ораторствуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ораторствувал щях да съм ораторствувала щях да съм ораторствувало щяхме да сме ораторствували
2 лице щеше да си ораторствувал щеше да си ораторствувала щеше да си ораторствувало щяхте да сте ораторствували
3 лице щеше да е ораторствувал щеше да е ораторствувала щеше да е ораторствувало щяха да са ораторствували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ораторствувал съм ораторствувала съм ораторствувало съм ораторствували сме
2 лице ораторствувал си ораторствувала си ораторствувало си ораторствували сте
3 лице ораторствувал (е) ораторствувала (е) ораторствувало (е) ораторствували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ораторствувал съм ораторствувала съм ораторствувало съм ораторствували сме
2 лице ораторствувал си ораторствувала си ораторствувало си ораторствували сте
3 лице ораторствувал (е) ораторствувала (е) ораторствувало (е) ораторствували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ораторствувал била съм ораторствувала било съм ораторствувало били сме ораторствували
2 лице бил си ораторствувал била си ораторствувала било си ораторствувало били сте ораторствували
3 лице бил (е) ораторствувал била (е) ораторствувала било (е) ораторствувало били (са) ораторствували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ораторствувам щяла съм да ораторствувам щяло съм да ораторствувам щели сме да ораторствуваме
2 лице щял си да ораторствуваш щяла си да ораторствуваш щяло си да ораторствуваш щели сте да ораторствувате
3 лице щял (е) да ораторствува щяла (е) да ораторствува щяло (е) да ораторствува щели (са) да ораторствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ораторствувал щяла съм да съм ораторствувала щяло съм да съм ораторствувало щели сме да сме ораторствували
2 лице щял си да си ораторствувал щяла си да си ораторствувала щяло си да си ораторствувало щели сте да сте ораторствували
3 лице щял (е) да е ораторствувал щяла (е) да е ораторствувала щяло (е) да е ораторствувало щели (са) да са ораторствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ораторствувал бих ораторствувала бих ораторствувало бихме ораторствували
2 лице би ораторствувал би ораторствувала би ораторствувало бихте ораторствували
3 лице би ораторствувал би ораторствувала би ораторствувало биха ораторствували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ора·тор·с·т·ву·вай ора·тор·с·т·ву·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ора·тор·с·т·ву·ван
непълен член ора·тор·с·т·ву·ва·ния
пълен член ора·тор·с·т·ву·ва·ни·ят
женски род ора·тор·с·т·ву·ва·на
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·на·та
среден род ора·тор·с·т·ву·ва·но
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·но·то
множествено число ора·тор·с·т·ву·ва·ни
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ора·тор·с·т·ву·вал
непълен член ора·тор·с·т·ву·ва·лия
пълен член ора·тор·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род ора·тор·с·т·ву·ва·ла
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ла·та
среден род ора·тор·с·т·ву·ва·ло
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число ора·тор·с·т·ву·ва·ли
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ора·тор·с·т·ву·вал
непълен член ора·тор·с·т·ву·ва·лия
пълен член ора·тор·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род ора·тор·с·т·ву·ва·ла
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ла·та
среден род ора·тор·с·т·ву·ва·ло
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число ора·тор·с·т·ву·ва·ли
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ора·тор·с·т·ву·ващ
непълен член ора·тор·с·т·ву·ва·щия
пълен член ора·тор·с·т·ву·ва·щи·ят
женски род ора·тор·с·т·ву·ва·ща
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·ща·та
среден род ора·тор·с·т·ву·ва·що
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·що·то
множествено число ора·тор·с·т·ву·ва·щи
членувано ора·тор·с·т·ву·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ора·тор·с·т·ву·вай·ки