Шаблон:Словоформи/опълча

От Уикиречник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Представени са всички форми на глагола опълча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми[редактиране]

Изявително наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице опъл·ча опъл·чим
2 лице опъл·чиш опъл·чи·те
3 лице опъл·чи опъл·чат


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице опъл·чих опъл·чих·ме
2 лице опъл·чи опъл·чих·те
3 лице опъл·чи опъл·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице опъл·чех опъл·чех·ме
2 лице опъл·че·ше опъл·чех·те
3 лице опъл·че·ше опъл·че·ха


Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчил съм опълчила съм опълчило съм опълчили сме
2 лице опълчил си опълчила си опълчило си опълчили сте
3 лице опълчил е опълчила е опълчило е опълчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опълчил бях опълчила бях опълчило бяхме опълчили
2 лице беше опълчил беше опълчила беше опълчило бяхте опълчили
3 лице беше опълчил беше опълчила беше опълчило бяха опълчили


Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице ще опълча ще опълчим
2 лице ще опълчиш ще опълчите
3 лице ще опълчи ще опълчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опълчил ще съм опълчила ще съм опълчило ще сме опълчили
2 лице ще си опълчил ще си опълчила ще си опълчило ще сте опълчили
3 лице ще е опълчил ще е опълчила ще е опълчило ще са опълчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
1 лице щях да опълча щяхме да опълчим
2 лице щеше да опълчиш щяхте да опълчите
3 лице щеше да опълчи щяха да опълчат


Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опълчил щях да съм опълчила щях да съм опълчило щяхме да сме опълчили
2 лице щеше да си опълчил щеше да си опълчила щеше да си опълчило щяхте да сте опълчили
3 лице щеше да е опълчил щеше да е опълчила щеше да е опълчило щяха да са опълчили


Преизказно наклонение[редактиране]

Сегашно време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчел съм опълчела съм опълчело съм опълчели сме
2 лице опълчел си опълчела си опълчело си опълчели сте
3 лице опълчел (е) опълчела (е) опълчело (е) опълчели (са)


Минало свършено време (аорист)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчил съм опълчила съм опълчило съм опълчили сме
2 лице опълчил си опълчила си опълчило си опълчили сте
3 лице опълчил (е) опълчила (е) опълчило (е) опълчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опълчил била съм опълчила било съм опълчило били сме опълчили
2 лице бил си опълчил била си опълчила било си опълчило били сте опълчили
3 лице бил (е) опълчил била (е) опълчила било (е) опълчило били (са) опълчили


Минало предварително време (плусквамперфект)[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опълча щяла съм да опълча щяло съм да опълча щели сме да опълчим
2 лице щял си да опълчиш щяла си да опълчиш щяло си да опълчиш щели сте да опълчите
3 лице щял (е) да опълчи щяла (е) да опълчи щяло (е) да опълчи щели (са) да опълчат


Бъдеще предварително време[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опълчил щяла съм да съм опълчила щяло съм да съм опълчило щели сме да сме опълчили
2 лице щял си да си опълчил щяла си да си опълчила щяло си да си опълчило щели сте да сте опълчили
3 лице щял (е) да е опълчил щяла (е) да е опълчила щяло (е) да е опълчило щели (са) да са опълчили


Бъдеще време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опълчил бих опълчила бих опълчило бихме опълчили
2 лице би опълчил би опълчила би опълчило бихте опълчили
3 лице би опълчил би опълчила би опълчило биха опълчили


Повелително наклонение[редактиране]

единствено число множествено число
опъл·чи опъл·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)[редактиране]

Минало страдателно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род опъл·чен
непълен член опъл·че·ния
пълен член опъл·че·ни·ят
женски род опъл·че·на
членувано опъл·че·на·та
среден род опъл·че·но
членувано опъл·че·но·то
множествено число опъл·че·ни
членувано опъл·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род опъл·чил
непълен член опъл·чи·лия
пълен член опъл·чи·ли·ят
женски род опъл·чи·ла
членувано опъл·чи·ла·та
среден род опъл·чи·ло
членувано опъл·чи·ло·то
множествено число опъл·чи·ли
членувано опъл·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род опъл·чел
непълен член опъл·че·лия
пълен член опъл·че·ли·ят
женски род опъл·че·ла
членувано опъл·че·ла·та
среден род опъл·че·ло
членувано опъл·че·ло·то
множествено число опъл·че·ли
членувано опъл·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие[редактиране]

единствено число мъжки род опъл·чещ
непълен член опъл·че·щия
пълен член опъл·че·щи·ят
женски род опъл·че·ща
членувано опъл·че·ща·та
среден род опъл·че·що
членувано опъл·че·що·то
множествено число опъл·че·щи
членувано опъл·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)[редактиране]

опъл·чей·ки