Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/оприлича

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола оприлича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ри·ли·ча оп·ри·ли·чим
2 лице оп·ри·ли·чиш оп·ри·ли·чи·те
3 лице оп·ри·ли·чи оп·ри·ли·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ри·ли·чих оп·ри·ли·чих·ме
2 лице оп·ри·ли·чи оп·ри·ли·чих·те
3 лице оп·ри·ли·чи оп·ри·ли·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ри·ли·чех оп·ри·ли·чех·ме
2 лице оп·ри·ли·че·ше оп·ри·ли·чех·те
3 лице оп·ри·ли·че·ше оп·ри·ли·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличил съм оприличила съм оприличило съм оприличили сме
2 лице оприличил си оприличила си оприличило си оприличили сте
3 лице оприличил е оприличила е оприличило е оприличили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оприличил бях оприличила бях оприличило бяхме оприличили
2 лице беше оприличил беше оприличила беше оприличило бяхте оприличили
3 лице беше оприличил беше оприличила беше оприличило бяха оприличили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще оприлича ще оприличим
2 лице ще оприличиш ще оприличите
3 лице ще оприличи ще оприличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оприличил ще съм оприличила ще съм оприличило ще сме оприличили
2 лице ще си оприличил ще си оприличила ще си оприличило ще сте оприличили
3 лице ще е оприличил ще е оприличила ще е оприличило ще са оприличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да оприлича щяхме да оприличим
2 лице щеше да оприличиш щяхте да оприличите
3 лице щеше да оприличи щяха да оприличат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оприличил щях да съм оприличила щях да съм оприличило щяхме да сме оприличили
2 лице щеше да си оприличил щеше да си оприличила щеше да си оприличило щяхте да сте оприличили
3 лице щеше да е оприличил щеше да е оприличила щеше да е оприличило щяха да са оприличили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличел съм оприличела съм оприличело съм оприличели сме
2 лице оприличел си оприличела си оприличело си оприличели сте
3 лице оприличел (е) оприличела (е) оприличело (е) оприличели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оприличил съм оприличила съм оприличило съм оприличили сме
2 лице оприличил си оприличила си оприличило си оприличили сте
3 лице оприличил (е) оприличила (е) оприличило (е) оприличили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оприличил била съм оприличила било съм оприличило били сме оприличили
2 лице бил си оприличил била си оприличила било си оприличило били сте оприличили
3 лице бил (е) оприличил била (е) оприличила било (е) оприличило били (са) оприличили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оприлича щяла съм да оприлича щяло съм да оприлича щели сме да оприличим
2 лице щял си да оприличиш щяла си да оприличиш щяло си да оприличиш щели сте да оприличите
3 лице щял (е) да оприличи щяла (е) да оприличи щяло (е) да оприличи щели (са) да оприличат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оприличил щяла съм да съм оприличила щяло съм да съм оприличило щели сме да сме оприличили
2 лице щял си да си оприличил щяла си да си оприличила щяло си да си оприличило щели сте да сте оприличили
3 лице щял (е) да е оприличил щяла (е) да е оприличила щяло (е) да е оприличило щели (са) да са оприличили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оприличил бих оприличила бих оприличило бихме оприличили
2 лице би оприличил би оприличила би оприличило бихте оприличили
3 лице би оприличил би оприличила би оприличило биха оприличили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оп·ри·ли·чи оп·ри·ли·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ри·ли·чен
непълен член оп·ри·ли·че·ния
пълен член оп·ри·ли·че·ни·ят
женски род оп·ри·ли·че·на
членувано оп·ри·ли·че·на·та
среден род оп·ри·ли·че·но
членувано оп·ри·ли·че·но·то
множествено число оп·ри·ли·че·ни
членувано оп·ри·ли·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ри·ли·чил
непълен член оп·ри·ли·чи·лия
пълен член оп·ри·ли·чи·ли·ят
женски род оп·ри·ли·чи·ла
членувано оп·ри·ли·чи·ла·та
среден род оп·ри·ли·чи·ло
членувано оп·ри·ли·чи·ло·то
множествено число оп·ри·ли·чи·ли
членувано оп·ри·ли·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ри·ли·чел
непълен член оп·ри·ли·че·лия
пълен член оп·ри·ли·че·ли·ят
женски род оп·ри·ли·че·ла
членувано оп·ри·ли·че·ла·та
среден род оп·ри·ли·че·ло
членувано оп·ри·ли·че·ло·то
множествено число оп·ри·ли·че·ли
членувано оп·ри·ли·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ри·ли·чещ
непълен член оп·ри·ли·че·щия
пълен член оп·ри·ли·че·щи·ят
женски род оп·ри·ли·че·ща
членувано оп·ри·ли·че·ща·та
среден род оп·ри·ли·че·що
членувано оп·ри·ли·че·що·то
множествено число оп·ри·ли·че·щи
членувано оп·ри·ли·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оп·ри·ли·чей·ки